— Господин Демонидис е освободен. Води се следствие.
Значи нямаше към кого да се обърне за помощ, Ще се измъкна от тази каша. Аз съм Константин Демирис.
Поиска да се срещне със специалния прокурор. След около час Делма пристигна в затвора.
— Искали сте да се срещнете с мен.
— Да. Разбрах, че сте установили часа на смъртта на моята жена — три часа.
— Точно така.
— В такъв случай, за да прекратите по-нататъшните издирвания, мога да докажа, че вчера по това време изобщо не съм бил край вилата.
— Можете ли да го докажете?
— Да, разбира се. Имам свидетел.
Седяха в кабинета на инспектора, когато Спирос Ламбру пристигна. Щом го зърна, Демирис възкликна радостно:
— Слава Богу, че си тук, Спирос. Тези идиоти мислят, че съм убил Мелина. Но ти знаеш, че това е невъзможно. Кажи им го.
— Какво да им кажа? — попита Спирос със свити вежди.
— Мелина е била убита вчера следобед в три часа. Ние двамата с теб бяхме в Акрокоринт. Не може да съм отишъл до вилата преди седем. Кажи им, че имахме уговорена среща.
Спирос го гледаше изненадан.
— Каква среща?
Кръвта се дръпна от лицето на Демирис.
— Нали… нали вчера имахме среща? В къщата в Акрокоринт.
— Нещо бъркаш, Коста. Вчера следобед бях сам. Това е истината.
Константин Демирис се вбеси.
— Не може да ми скроиш такъв номер! — скочи той и сграбчи Ламбру за реверите. — Кажи им истината.
Спирос Ламбру го блъсна.
— Истината е, че моята сестра е мъртва и ти си нейният убиец.
— Лъжец! — разкрещя се Демирис. — Лъжец! — Нахвърли се отново върху Ламбру и двама полицаи го хванаха, за да го задържат.
— Мръсник! Знаеш, че съм невинен!
— Това ще решат съдиите. Трябва да си намериш добър адвокат.
Имаше само един човек, който можеше да го спаси.
Наполеон Котас.
27. Глава
К: Вярваш ли в предчувствия, Алан?
А: За тях няма научни доказателства, но вярвам. Да не би да имаш някакви предчувствия?
К: Да. Не ме напуска усещането, че нещо ужасно ще се случи с мен.
А: Това да не е част от старите сънища?
К: Не. Нали ти казах, че господин Демирис изпрати няколко души от Атина.
А: Да.
К: Помоли ме да се грижа за тях, така че доста време прекарваме заедно.
А: Имаш чувството, че те заплашват с нещо?
К: Не, не точно заплашват. Трудно ми е да ти обясня. Не са направили нищо и в същото време непрестанно очаквам някаква неприятност. И то голяма.
А: Разкажи ми за тях.
К: Единият е французин, Ив Ренар. Развеждам го из музеите, но те изобщо не го интересуват. Иска да го придружа до Стоунхендж следващата събота. Джери Хейли е американец, не е неприятен, но в него има нещо странно. Третият е Дино Матуси. Уж е експерт от компанията на Демирис, а понякога задава такива въпроси, че да се чудиш. Покани ме на разходка с кола. Мислех да взема и Уим с мен но това е друг разговор.
А: Как е Уим?
К: Напоследък се държи странно.
А: В какъв смисъл?
К: Когато сутрин влизам в кантората, той е вече там и ме чака. Никога досега не го е правил. Щом ме види, на лицето му се изписва едва ли не яд. Странно, нали?
А: В този свят няма нищо странно, стига да откриеш ключа към загадките. Сънуваш ли още онези кошмари?
К: Сънувах Константин Демирис. Доста съм объркана.
А: И какво сънува?
К: Питах го защо е бил така внимателен към мен, защо ми даде работа, и ме настани в това жилище. Защо ми е подарил златната брошка.
А: И той какво ти каза?
К: Не си спомням. Но се събудих с вик.
Доктор Алан Хамилтън внимателно изучаваше записа, проследявайки незабележимите следи на подсъзнанието, в търсене на ключ към онова, което безпокоеше Катерин. Според него лошите й предчувствия се дължаха на факта, че тримата мъже бяха пристигнали от Атина, а Атина бе място, свързано с миналото й. Смути го най-вече историята с Уим. Дали Катерин не си въобразяваше? Или пък Уим бе започнал да се държи атипично. Имам час с него след няколко седмици. Дали да не го извикам по-рано?
Алан се замисли за Катерин.
За него бе правило да не се привързва към пациентите, но случаят с Катерин бе друг. Тя беше красива, уязвима и… Но какво правя аз? Нямам право да мисля за нея по този начин. Трябва да се съсредоточа върху нещо друго. Ала мислите му непрестанно се връщаха към Катерин.
Катерин непрекъснато мислеше за Алан. Не бъди такава глупачка, повтаряше си тя. Той е женен. Всички пациенти се привързват към психоаналитиците си. Вероятно ще трябва да намеря аналитик, който да ми помогне да се освободя от своя аналитик.