Щеше да се види с Алан след два дни. Дали да не отложа часа си преди да съм хлътнала съвсем?
Сутринта, преди да отиде при Алан, Катерин се облече много внимателно и отиде на козметик. Щом като няма да го виждам повече, нищо не пречи поне да съм хубава.
Щом прекрачи прага на кабинета, решителността й се стопи. Защо е толкова привлекателен? Как не можахме да се срещнем преди да се ожени? Защо не се запозна с мен, когато бях нормално, здраво човешко същество? Но от друга страна, ако бях здрава, нямаше да го срещна.
— Какво каза?
Катерин разбра, че е започнала да говори на глас. Време беше да му съобщи, че няма да идва повече. Тя си пое дълбоко въздух.
— Алан — изведнъж решителността я напусна. Тя погледна снимката на малката масичка. — Откога си женен?
— Женен ли? — проследи погледа й той. — О, това са сестра ми и нейният син!
Катерин усети как я залива вълна на щастие.
— Но това е чудесно! Искам да кажа такава хубава жена.
— Добре ли си, Катерин?
Кърк Ренолдс непрестанно й задаваше този въпрос. Тогава не се чувствах добре за разлика от сега.
— Да, разбира се — отговори тя. — Значи не си женен?
— Не.
А ще вечеряш ли с мен? Ще спиш ли с мен? Ще се ожениш ли за мен? Ако му зададеше всичките тези въпроси, той положително щеше да реши, че е луда. А може и да съм.
Той я наблюдаваше съсредоточено.
— Катерин, май трябва да прекратим сеансите. Днес ще бъде последният.
— Защо? — със свито сърце попита Катерин. — Да не би да направих нещо, което…
— Не… причината не е в теб. В професионални отношения като нашите, не е редно лекарят да се ангажира емоционално с пациента.
Тя го гледаше с грейнали очи.
— Да не искаш да кажеш, че си емоционално ангажиран с мен?
— Точно така, и затова смятам, че…
— Прав си — съгласи се Катерин. — Нека обсъдим това довечера.
Вечеряха в малък италиански ресторант в центъра на Сохо. Изобщо не усетиха вкуса на храната. Бяха изцяло погълнати един от друг.
— Не е честно, Алан — каза Катерин. — Ти знаеш всичко за мен. Разкажи ми нещо за себе си. Никога ли не си бил женен?
— Не, бил съм само сгоден.
— И какво стана?
— Беше през войната. Живеехме в малък апартамент. Работех в болницата и един ден, когато след дежурство се прибрах, от сградата нямаше и следа… — Катерин усети мъката в гласа му. — Нищо не беше останало.
Тя сложи ръка върху неговата.
— О, Алан.
— Много време ми трябваше, за да преодолея мъката. Оттогава не срещнах жена, за която да поискам да се оженя. — А очите му казваха оттогава досега.
Седяха в ресторанта четири часа, бъбриха за какво ли не — за театър, за медицина, за политика, но истинския разговор не проведоха. Напрежението растеше и двамата го усещаха.
Най-накрая Алан поде темата.
— Катерин, това, което тази сутрин ти казах за отношенията между лекар и пациент…
— Опиши ми жилището си.
Събличаха се едновременно и трескаво. Докато сваляше дрехите си, Катерин си мислеше за това колко по-различно се чувстваше с Кърк Ренолдс. Сега бе съвсем друго. Разликата е в това, че сега съм влюбена.
Тя лежеше в леглото и го чакаше, а когато той се наведе и я взе в прегръдките си, всичките й страхове, че няма да може никога да бъде с мъж, се изпариха. Ласките им бяха нежни, а после все по-жадни и по-страстни. Когато телата им се сляха, Катерин извика от искрена и дълбока радост. Отново съм аз, въздъхна тя. Благодаря ти!
Катерин държеше Алан здраво в прегръдките си, сякаш се боеше да не го изпусне.
Когато най-сетне усети, че е възвърнала способността си да говори, промълви:
— Знаете как да лекувате пациентите си, докторе.
28. Глава
Катерин научи за арестуването на Константин Демирис от заглавията на вестниците. Не можеше да повярва! Когато отиде на работа, всички бяха в траурно настроение.
— Чу ли новината? — завайка се Ивлин. — Какво ще правим сега?
— Ще се стараем да се държим така, както винаги е искал. Сигурна съм, че има някаква грешка. Ще се опитам да се свържа с него по телефона.
Но това бе невъзможно.
Константин Демирис бе най-важният затворник, който някога бе лежал в Централния затвор на Атина. Прокурорът бе наредил отношението към него да бъде като към всеки задържан. Демирис бе поискал достъп до телефон, телекс и куриерска служба. Всичките му искания бяха отхвърлени.
Той не можеше да си отговори кой може да е убил Мелина. В началото допускаше, че това е крадец, изненадан от Мелина в момента, когато е тършувал във вилата. Но щом чу доказателствата, веднага му стана ясно, че някой му е скроил номер. Но кой? Кой? Най-вероятно — Спирос Ламбру. Спирос обаче обичаше сестра си като никой друг на този свят, и никога не би допуснал такова нещо.