У: Да, госпожа Демирис. Неговата жена. Обади ми се от Гърция.
А: А кой ще убие Катерин?
У: Един от мъжете.
А: Искаш да кажеш един от мъжете, които дойдоха от Атина ли?
У: Да.
А: Уим, налага се да приключим за днес. Трябва да тръгвам.
У: Добре.
30. Глава
Няколко минути преди края на работния ден Ивлин и останалите служители се приготвяха да си тръгват. Ивлин влезе в кабинета на Катерин.
— В „Крайтириън“ дават „Чудо на 34-та улица“. Много го хвалят. Искаш ли да го гледаме тази вечер?
— Не мога — отговори Катерин. — Благодаря ти, Ивлин. Обещах на Джери Хейли да отида на театър с него.
— Тези хора не ти дават да дишаш. Е, добре. Приятно прекарване.
Катерин чу как колегите й излизат един по един. Най-накрая настъпи тишина. Хвърли последен поглед на бюрото, увери се, че всичко е на място, облече палтото си, взе чантата и тръгна по коридора. Вече бе до вратата, когато телефонът в стаята й иззвъня. Катерин се поколеба. Дали да се върне? Погледна часовника си, закъсняваше. Телефонът продължаваше да звъни. Тя изтича и вдигна слушалката.
— Ало.
— Катерин — прозвуча тревожният и задъхан глас на Алан Хамилтън. — Добре, че те хванах.
— Случило ли се е нещо?
— В голяма опасност си. Те ще се опитат да те убият.
Тя тихичко простена. Най-страшните й кошмари се оказаха действителност. Усети, че й прилошава.
— Кой ще ме убие?
— Не зная. Но искам да стоиш там. Не излизай от кабинета. С никого не разговаряй. Идвам да те взема.
— Алан, аз…
— Не се тревожи. Заключи се. Идвам. Всичко ще се оправи.
Линията прекъсна.
Катерин бавно остави слушалката на място.
— О, Господи! — въздъхна тя.
На прага на кабинета й се появи Атанас. Видя колко пребледняла е Катерин и бързо се приближи до нея.
— Случило ли се е нещо, госпожице Алегзандър?
— Някой… някой ще се опита да ме убие — рече тя, като се обърна към него.
Той я гледаше изненадан.
— Но кой? Кой може да иска такова нещо?
— Не зная.
На външната врата се почука. Атанас я погледна.
— Да отида ли да…?
— Не — бързо го спря тя. — Не пускай никого. Доктор Хамилтън е тръгнал насам.
Отново почукаха на вратата. Този път по-силно.
— Може да се скриете в мазето — прошепна Атанас. — Там ще сте на сигурно място.
— Добре — кимна тя нервно.
Двамата се запътиха към дъното на коридора, където се намираше вратата за стълбището.
— Когато доктор Хамилтън пристигне, кажи му къде съм.
— Няма ли да ви е страх сама долу?
— Не.
Атанас запали лампата и я поведе по стълбите.
— Тук никой няма да ви открие — увери я той. — Но кой би искал да ви убие?
Тя мислеше за Константин Демирис и сънищата си. Той ще те убие. Но това бе само сън.
— Не съм сигурна.
Атанас се извърна и я изгледа.
— Мисля, че зная кой е.
— Кой?
— Аз. — Незнайно как в ръката му блесна нож.
Той го опря в гърлото й.
— Недей, не е време за игра.
Тя усети силния натиск на ножа.
— Чела ли си „Среща в Самара“, Катерин? Не? Е, сега е вече малко късно. Разказва се за един човек, който успял да се спаси от смъртта. Отишъл в Самара, но смъртта го чакала там. Тук ще бъде твоята Самара, Катерин.
Отвратително бе да слуша тези ужасяващи слова от устата на това уж невинно момче.
— Но моля те, какво правиш…
Той я удари през лицето.
— Смяташ, че едно толкова малко момче не може да го направи ли? Е, успях ли да те изненадам? Това е защото съм прекрасен актьор. А знаеш ли защо изглеждам толкова млад? Защото докато растях, нямаше достатъчно храна. Живеех от остатъците, които събирах от кофите за смет. — Той държеше ножа, опрян в гърлото й, и я избутваше към стената. — Когато бях малък, войниците изнасилиха майка ми и баща ми, след това ги посякоха, а накрая изнасилиха и мен. Захвърлиха ме там, за да умра.
Той я избутваше все по-навътре в мазето.
— Никога не съм направила нещо, с което да те засегна.
В тази работа няма нищо лично — засмя се той. — Само си върша работата. Струваш петдесет хиляди долара мъртва.
Сякаш завеса се спусна пред очите й. Част от душата й се отдели, за да наблюдава всичко отстрани.
— Страхотен план бях измислил за нас двамата. Но шефът нещо се разбърза и ще се наложи да импровизираме.
Катерин все по-осезателно усещаше върха на ножа. Атанас разпра деколтето й.
— Хубаво — рече той. — Много хубаво. Бях замислил едно весело прекарване с теб, но щом твоето докторче идва насам, няма да ни остане време. Жалко. Страхотен любовник съм.
Катерин се задушаваше, едва си поемаше дъх. Атанас бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади бутилка. Течността беше бледожълта.