В мазето на Бонд стрийт 217 стрелката бе стигнала 200 градуса. Ставаше все по-топло.
Колите почти не помръдваха. Хората се прибираха от работа, отиваха на вечеря или на театър. Алан Хамилтън седеше зад кормилото, притеснен до смърт. Дали да не се обадя в полицията? Но каква полза? Някаква моя пациентка си въобразила, че ще я убиват. Само ще ми се изсмеят. Не, трябва да стигна там час по-скоро. Колите се раздвижиха.
Стрелката бе стигнала 300 градуса. Вътре бе непоносимо горещо. Тя направи пореден опит да освободи ръцете си, одра китките си, но отново без какъвто и да било резултат.
Той зави по Оксфърд Стрийт, прекоси пешеходната зона, едва не блъсна две възрастни дами, чу яростното изсвирване на полицейска свирка. В първия миг реши, че трябва да спре, но бързо се отказа. Продължи напред.
На една пресечка грамаден тежкотоварен камион препречи пътя му. Алан натискаше клаксона нетърпеливо. Подаде глава от прозореца и изкрещя:
— Хайде, тръгвай!
Шофьорът го изгледа.
— Да няма някъде пожар, че си се разбързал така.
Когато най-сетне колите пред него се поразчистиха, той натисна педала на газта и се понесе към Бонд Стрийт. Разстояние, което друг път му отнемаше десетина минути, този път измина за половин час.
Стрелката сочеше 400 градуса.
Слава Богу, най-сетне стигна сградата. Алан спря колата на тротоара на отсрещната страна на улицата. Отвори вратата на колата и се затича. Пред входа усети как под краката му земята се разлюлява. Сградата избухна сякаш бе огромна бомба. Из въздуха се разлетяха пламъци и отломки.
И смърт.
31. Глава
Атанас Ставич беше страшно възбуден. Така се чувстваше винаги, когато се заловеше с изпълнението на някоя задача. За него беше правило преди да умъртви жертвата си да се гаври с нея, без значение дали беше мъж или жена, и това винаги му доставяше изключително удоволствие. Сега обаче нямаше време нито да изтезава Катерин, нито да се погаври както си знае и това го изнервяше. Атанас погледна часовника си. Още беше рано. Самолетът му излиташе в единайсет вечерта. Взе такси до Шепард Маркет и се разходи из лабиринта от тесни улички. Срещна десетина момичета, застанали на ъглите, които подвикваха на минувачите.
— Здравей, котенце, какво ще кажеш за няколко френски урока?
— Не искаш ли да се позабавляваме?
— Не се ли интересуваш от турска любов?
Никоя от жените не обърна внимание на Атанас. Той се приближи до висока блондинка с къса кожена пола и обувки с остри, високи токове.
— Добър вечер — любезно рече той.
Тя го изгледа с любопитство.
— Здравей, момченце. Знае ли майка ти къде си, а?
— Да, госпожо. Мислех си, че ако не сте заета… — започна той срамежливо.
Проститутката се засмя.
— Наистина ли имаш желание? Ами ако наистина не съм заета? Любил ли си се досега?
— Да, веднъж — тихо рече Атанас. — И ми хареса.
— Като те гледам колко си дребничък, трябва да си доста маломерен — засмя се момичето. — Обикновено гледам да избягвам такива дребосъци, но тази вечер няма много работа. Имаш ли десетачка?
— Да, госпожо.
— Е добре, пиленце. Да се качваме горе.
Тя поведе Атанас в близкия вход, нагоре по стълбите, и го въведе в малък едностаен апартамент. Атанас й подаде парите.
— А сега да видим знаеш ли какво да правиш. — Докато се събличаше, тя поглеждаше към Атанас. Той свали дрехите си. — Божичко, та ти си огромен! — не можа да сдържи удивлението си тя.
— Тъй ли?
Атанас пристъпи към нея. Обичаше да бие проститутките. Така удоволствието му беше по-голямо. Сега обаче си даваше сметка, че не бива да прави нищо, което да привлече вниманието или да остави следи, по които полицията да го открие.
— Днес имаш късмет — рече той с усмивка.
— Моля?
— Нищо. — Той я притисна, затвори очи и грубо я облада. Представяше си, че Катерин е тази, която безпомощно моли за милост и настоява да спре. Виковете на жената го възбуждаха и той ставаше все по-брутален, докато най-сетне свърши и се отпусна изтощен.
— Божичко — пое си дъх жената. — Ти си направо невероятен!
Атанас отвори очи и видя, че под него не лежи Катерин, а някаква грозна курва. Облече се и взе такси до хотела, опакова багажа си и се отправи към летището. Беше девет и половина. Имаше достатъчно време до излитането на самолета.
Пред гишето на „Олимпик Еърлайнс“ стояха няколко души. Когато дойде неговият ред, той подаде билета си.
— Навреме ли ще излети самолетът?
— Да. — Чиновникът прочете името му. Атанас Ставич. Вдигна очи и го погледна, сетне се обърна към един мъж, който стоеше наблизо, и кимна леко. Той се приближи до гишето.