„Ако се наложи да изчезна, това са номерата, които ще проверявам. Всички са международни, тъй като би трябвало да са недосегаеми.“
Не му трябваше много време, за да приготви съобщението — Хортън бе създал секретен файл в личния си комуникатор още същата вечер, в която Броуиър му беше предал информацията. Ала когато настъпи моментът, той се поколеба. Ако вече бяха арестували Горди, ако военното разузнаване вече бе преровило файловете и документите му, Хортън сам щеше да попадне в капана. В опита да се свърже с Грийн нямаше абсолютно нищо незаконно. Но ако го предупредеше…
— По дяволите! — каза той на глас и натисна клавиша. — Елате да ме арестувате. Патентът си е мой — и ще го дам на когото си поискам.
В момента, в който Хортън прати предупреждението си, изолирането на Гордън Грийн от мрежата беше почти пълно. Три от петте му фалшиви номера бяха разкрити чрез проверка на документацията за плащане на таксите, а четвъртият — при проникване на Националното управление за сигурност в един недостатъчно добре защитен сървър в Сантяго. Проверяваха се всички изходящи съобщения — всички входящи се филтрираха или се фалшифицираха в реално време от трафик-симулатор на НУС.
Грийн не подозираше за всичко това, както и не знаеше, че го наблюдават от горния апартамент и че го следят, когато напуска блока.
Засега все още беше свободен и ежедневието му го водеше из целия град. Той редовно посещаваше библиотеката на Щатския университет на Охайо с нейните дигитални хранилища, включени в мрежата пултове и възможност за виртуални телеконференции от частни кабини, които привличаха клиенти, оценяващи дискретното заплащане. Добре го познаваха на още десетина места с подобна дейност, макар и с доста по-лоша репутация, от нощен клуб на подземната мрежа с широко отворени връзки за незаконни чуждестранни сайтове до един павилион за записване на компактдискове в Уортингтън, доста либерален по отношение на авторското право на копираната информация.
Всичко това можеше да се обясни или с начина на живот на Грийн, или с хоноруваната консултантска дейност, с която се издържаше след напускането си на „Терабайт“. Ала освен това тези места му даваха възможност да проверява адресите си от трети номер, възможност, от която се възползваше веднъж дневно.
Гордън получи съобщението от Джефри Хортън в едно кафене на име „Хот Байтс“, където във всички маси бяха вградени големи, течнокристални дисплеи — стара технология, която обаче не позволяваше някой да ти надзърта над рамото, докато си пиеш кафето и сърфираш. Той не знаеше кой е подателят, нито дали писмото е единственото, оцеляло от пет, започнали пътуването заедно.
Но имената, които се споменаваха в него, имена, избрани от самия Грийн, предвещаваха съдържанието му. Подателят се представяше като Пандора. И съобщението беше адресирано до някой си Майкъл Армстронг — герой от стар шпионски филм за американски физик, изменник и двоен агент.
Самото писмо се състоеше от две думи, които едновременно бяха заглавието на филма и оценка на положението.
Съобщението гласеше: „Разкъсана завеса“.
И означаваше: „Незабавно публикувай архива“.
Без да издаде с нищо вълнението си, Гордън не се поколеба да го направи — включи личния си комуникатор в отворения порт на кафенето и използва номера на Армстронг, за да активира системите си за сигурност и да се свърже с незаконните си канали за публикуване. След като не получи някои от очакваните потвърждения, Грийн прецени възможностите си и прати командите за активиране от друг фалшив номер. „Застраховка“ — помисли си той, макар да знаеше, че цената за нея може да е висока.
После се запъти към блока си, който се намираше само на десетина минути път, за да си вземе вече приготвения сак и да изчезне от Кълъмбъс.
Това беше грешка. Трябваше да замине без багажа или още от сутринта да излезе с него. Но не го бе направил и те го очакваха. На тротоара пред блока го спряха четирима мъже с цивилни дрехи, но със служебни карти на военното разузнаване. След няколко секунди се появи масленозелен бус.
Грийн не се опита да избяга или да се съпротивлява — нямаше смисъл. Беше изгубил всичките си лични амбиции, и без това вече почти унищожени от песимизма му, в мига, в който получи съобщението от Пандора. Докато го арестуваха, зададе само един въпрос:
— Как се справих?
— Не много добре — с бодра арогантност отвърна един от агентите.
Грийн нямаше какво повече да каже. Безсмислено бе да спори с роботи. Ако и когато се озовеше лице в лице с техните господари, щеше да им каже мнението си.