Докато черната му лимузина пътуваше към сградата на Обединените нации, президентът Марк Бреланд зададе почти същия въпрос на генерал Степак. Ала получи по-подробен и честен отговор.
— Контраатаката ни започна единайсет минути след като Грийн прати командите си. Успял е да направи повече от шест хиляди копия на архива — доста добра работа, като се има предвид, че е огромен. Явно предварително се е подготвил и е намерил големи канали и бързи помпи. Пръснал ги е по най-различни места — имейл адреси, издателски и новинарски сървъри. По малко от всичко.
— Колко от шестте хиляди копия са изчистени?
Степак погледна екрана на комуникатора си и отвърна:
— Не всички. Елиминирахме публичните, но някои трудно се проследяват. Мисля, че неизчистените копия са отишли на частни имейл адреси, които не са непрекъснато в мрежата. Повечето са в чужбина. — Министърът видя, че Бреланд се намръщва, и прибави — Останалата част от света не живее постоянно онлайн като Америка. Голямо неудобство.
— Значи НУС трябва да чака, докато тези хора не се свържат и не се опитат да отворят файла.
— Да. И всъщност трябва лично да посетим всеки от тях, за да сме сигурни, че не са направили копия на копието. За това е необходимо да получат заповед от вас.
— Напишете я — каза Бреланд. — Това ли са всички щети?
— Не. Трийсетина души са влезли в издателския сървър на „Физикс Тудей“ преди да успеем да го изключим…
— Трийсет? За единайсет минути? Този сайт винаги ли е толкова посещаван?
— Не. Изглежда, Грийн е предупредил някои свои приятели да следят сървъра. Може да е направил същото и с всички публични копия. — Той поклати глава. — Господин президент, началникът на отдела ми съобщи, че дори след като прочистят всяка машина по мрежата, не могат да гарантират, че не са останали хиляди частни копия.
— Как е възможно?
Степак сви рамене.
— Поколението на свободната информация още не си е отишло. Все още съществуват анонимни сървъри и Грийн е използвал няколко от тях. Но началник-отделът ми обеща, че отсега нататък няма да допуснат копията да се разпространяват по мрежата. Превантивните мерки са по-резултатни.
Бреланд протегна ръка към чашата си.
— Разбира се, колкото по-дълго го правим, толкова по-очевидни ще стават действията ни — хората ще забележат, че съобщенията им не стигат до получателите си.
— Така е — призна генералът. — И каквото и да опитаме, само ще ускорим ефекта на лавината. Освен това копията могат да се предават от ръка на ръка, което ще остане незабележимо за нас.
— Недостатъците на свободното общество — отвърна президентът. — Можем да направим само онова, което можем да направим. Просто не бива да забравяме къде е границата и на коя страна работим. Пратете на началник-отдела Закона за правата.
— Господин президент, положението е извънредно сериозно…
— Надявам се, не очаквате заради това да започна да хвърлям хората в затвора.
— Дори доктор Грийн ли?
— Какво ще постигнем?
— Ако го използваме за пример, може да не се наложи да задържим още много хора. Само едно почукване на вратата — двама агенти от ФБР ще обяснят, че са откраднати секретни материали и са пуснати по мрежата от човек, който е арестуван и предстои да му бъдат предявени сериозни обвинения, и че ако те позволят на нашия специалист да потърси тези материали в компютъра им…
— Става въпрос за чукане на десетки хиляди врати. Имаме ли толкова много хора? Изобщо струва ли си усилията?
— Мисля, че мога да ви го докажа. Архивът, който разпространи Грийн, не е същият като онзи, който получихме от Броуиър.
— Какво искате да кажете? По какво се различава?
Сградата на Обединените нации вече се виждаше в далечината. Някъде в нея генералният секретар се готвеше да връчи на Бреланд хуманитарна награда за успешната му кампания за разминиране.
— Грийн го е допълнил. С над триста страници идеи за усъвършенстване на Модел I — как да стане по-мощен, по-ефикасен, по-компактен — с глас, който издаваше тревогата му, отвърна Степак. — Дава пълни компютърни схеми на устройство със средна мощност, което се побира в багажника на кола. Говори за насоките на проучване, които според него могат да доведат до вариант за масово производство, голям колкото куфар. Всичко това би могло да е изключително дестабилизиращо.
— И навярно ще бъде, господин генерал. Булото на секретността ще се разкъса. Налага се скоро да направим Спусъка публично достояние. Мисля, че е време да се замислим как да процедираме.