— Възможни са две трагични грешки. Едната е да смятате, че сте в опасност, когато не сте. Другата е да сте убедени в сигурността си, когато сте в опасност.
— Като нация ние сме допускали и двете.
— Ние американците повече от всеки друг народ сме се опитвали да намерим сигурност с оръжие. Нашите оръжия ни карат да се чувстваме могъщи. Карат ни да се чувстваме сигурни. Или не?
Присъстващите в дясната част на залата се размърдаха, когато вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Раздвижването скоро се превърна в смут, тъй като все повече хора от публиката забелязваха, че новодошлият носи фосфоресциращо оранжева жилетка и карабина. Докато мъжът се изкачваше по стъпалата към долната част на трибуната и се приближаваше към Бреланд, в залата се разнесоха гневни викове и призиви на квесторите.
Въоръженият спря на крачка пред трибуната, вдигна оръжието и се прицели в главата на президента. Разнесе се групово ахване, след което в залата се възцари зловеща тишина. Всички камери бяха насочени към странната гледка.
— Нужна е само една пушка в тази зала, за да се променят възприятията на всички ви — каза Бреланд. — Нужна е само една пушка, за да се разсее илюзията ни за сигурност. Пред себе си виждате уравнението на страха — невъоръжените, безпомощни пред въоръжения. И през цялата ни история е имало само един начин да решим това уравнение.
И президентът извади деветмилиметровия автоматичен пистолет от кобура на кръста си.
— Какво става, по дяволите! — възкликна някой от горната трибуна — най-вероятно беше председателят.
Бреланд вдигна дясната си ръка и насочи пистолета към лицето на мъжа с оранжевата жилетка. В залата отново избухнаха ужасени викове.
— Виждате отговора — уравнението е решено — надвика врявата президентът. — Единственият отговор на оръжието е друго оръжие. Можем да вдигаме стени и да заключваме врати, но стените са само начин да се скрием, ключалките са само начин да забавим опасността. Единственият отговор на оръжието, който сме открили, е друго оръжие. Взаимно гарантирана гибел, същият принцип, от който зависехме през цялата Студена война — само че в много по-малък мащаб. Двама души, две оръжия. Равновесие. Сигурност.
Сега вече всички го слушаха.
— Но истинска ли е тази сигурност? — попита той и със свободната си ръка посочи към оръжията. — Чувствате ли се също толкова сигурни, колкото преди малко, когато смятахте, че в тази зала няма оръжие? Трябва да ви кажа, че лично аз намирам този мир за малко несигурен…
Тук-там се разнесе плах смях, който Бреланд прие с усмивка.
— Мисля, че сега могат да се объркат много повече неща и последствията ще са много по-сериозни. Струва ми се, че моето оръжие не ми връща онова, което ми е отнело неговото. Ще повторя — моето оръжие не ми връща онова, което ми е отнело неговото. В този момент аз не съм толкова свободен, колкото преди някой от двама ни да извади оръжие. Аз не съм толкова сигурен, колкото когато нито един от двама ни не можеше да убие с едно помръдване на показалеца.
— Дали ще се почувствам по-добре, ако знам, че десет, петдесет или сто от вас също са въоръжени? — попита високо президентът. — Дали това пак ще направи тази зала цивилизовано общество? Или само ще увеличи броя на опасностите, за които трябва да се тревожа, възможността за нещастен случай, перспективата за недоразумение? — Той потърси познато лице на първия ред. — Сенатор Бейнс, когато миналия месец спорихте със сенатор Кастин за законопроекта за подпомогнатото самоубийство, мислехте ли, че диалогът ви ще е по-пълноценен, ако имате подръка автомати?
Това предизвика дюдюкания и злобен смях, защото спорът за законопроекта Лумис-Файгър бе най-разгорещеният и жлъчен дебат от много години. Бейнс се изправи и извика:
— Предполагам, че можеше да го съкрати, господин президент.
Не всички микрофони регистрираха отговора, но всички уловиха последвалата вълна от смях, която облекчи напрежението в залата. Когато публиката утихна, и президентът, и стрелецът с оранжевата жилетка отпуснаха оръжията си.
— Истината е, че едва когато имаме истинска сигурност, можем да се радваме на свободата на словото. Ако се страхуваме да не ни затворят устата с оръжие, нашата свобода не струва нищо. Едва когато имаме истинска сигурност, можем да посветим енергията си на самоусъвършенстването и изграждането на бъдеще.
— Преди няколко месеца ми беше съобщено за поразително откритие — откритие, което за пръв път ни дава друг отговор на насоченото срещу нас оръжие. Бях длъжен да помисля дали като народ, като държава, ще сме по-сигурни, ако използваме това откритие. След продължителни консултации с моя кабинет и с моята съвест аз стигнах до заключението, че отговорът е „да“.