Вярна на своето обещание, в десет часа на следващата сутрин Рочет бе подготвила подробен доклад за Бреланд и другите участници в срещата — Нолби, Степак, министъра на правосъдието Доран Дъглас, директора на ФБР Едгар Милс и съветника по въпросите на националната сигурност Ансън Трип.
— Тази сутрин положението е изключително динамично — започна тя. — Седемдесет милиона посещения в сайта за предложения — и една десета са оставили съобщения.
— Ще мине адски много време преди да разполагаме със седем милиона Спусъка — отвърна Нолби.
— Повечето съобщения не са предложения, а израз на подкрепа. Ще пратя на всеки от вас имейл с обобщение и извадки, за да получите представа за добрата страна на нещата.
— А лошата страна? — попита Бреланд.
— Още в началото се появи изключително висока степен на несигурност по отношение на геополитиката. Вие не казахте много за военните аспекти и международните отношения — оставихте ги на пълна диета. Но сред публиката имаше хора в униформа, ветерани и техни близки — хора, които знаят достатъчно за военните въпроси, за да задават сериозни въпроси.
— Същите въпроси, каквито ние задаваме от година — каза Трип.
— Тъй като не съм участвала в тези разговори, ще оставя този анализ на други — отвърна Рочет. — Но ще имаме нужда от бързи разяснения, за да разговаряме по тези проблеми…
— Колко бързи? — попита президентът.
— До края на деня, ако изобщо е възможно. И ви съветвам да изберете някого със солидни връзки с униформената страна на Потомак. Искаме неговата репутация да работи за нас. Аз предлагам генерал Степак, макар че на изискванията отговаря всеки от Съвета на началник-щабовете.
— С ваше позволение, господин президент, ще се срещна с генерал Мадисън и ще измислим нещо — каза министърът на отбраната.
— Чудесно.
Рочет кимна одобрително.
— Имам някои данни, които би трябвало да прегледате, господин генерал — може би след като свършим тук — каза тя. — Сега стигаме до анализа на последствията. Три сериозни точки, една по-лека.
— Първата сериозна област е самонанесената рана — продължи тя. — Вие рязко повдигнахте обществените очаквания, господин президент. Освен това накарахте хората да погледнат нещо, което не искат да видят, и им казахте, че светът им е по-гаден и по-опасен, отколкото са си мислели. От този момент ще трябва да отговаряме на тези очаквания. Всички събития ще се оценяват в сравнение с идеалите, с които се идентифицирахте, вместо с вчерашната действителност, и има реална опасност от сценария с Горбачов — вместо да бъдете възнаграден за заслугите си, ще ви стоварят вината за недостатъчно бързия напредък. Можем да направим някои неща по този въпрос, но ще ни трябват много хора, за да отклоняваме всички обвинения за провала. Втората сериозна област беше предвидена — привържениците на Втората поправка не приемат уверенията ви. Смятат, че искате да им вземете оръжието. Най-крайните гласове твърдят, че сте продали душата си на интернационалистката левица и че това е първият рунд от борбата, която очакват от петдесет години — федералното правителство се опитва да разоръжи американския народ преди да предаде държавния суверенитет на генералния секретар на Обединените нации. Много се приказва за организиране на въоръжена съпротива, макар че засега има повече врява, отколкото изстрели.
— Има ли изстрели?
— Бих определил инцидентите, които следим, като изолирани прояви на неподчинение — отвърна директорът на ФБР. — Няма убити и ранени.
— Колко са тези инциденти?
— Шейсет и три — две трети от тях са на запад от Мисисипи.
— Няма да се изненадам, ако до довечера умерените елементи или производителите на боеприпаси поискат съдебна забрана на Спусъка — искам да кажа, на спасителния щит — каза министърът на правосъдието Дъглас. — Но вече сме подготвили реакцията си. Съмнявам се, че някой ще успее да забави програмата с повече от седмица.
— Най-голямата ми грижа е, че задържаме тези теории за заговори на периферията, където проповядват фанатиците — каза Рочет. — Трябва много да внимаваме да избягваме грешки, които привидно могат да дадат някаква основателност на тези обвинения.
— Успех — каза Милс. — Няма да успеете да убедите тия хора, каквито и доказателства да им извадите. Освен това те може да са прави. Ние наистина искаме да им вземем оръжието, ако това е тежкото оръжие, което изчезва от военните арсенали през последните двайсет години. Няма основателна причина жител на Айова или Айдахо да се нуждае от противотанкови ракети.