Бреланд бе чул достатъчно по тази тема, така че попита:
— Третата област?
— Престъпността — отвърна Рочет. — На първо време убийствата може да станат повече, когато спасителният щит се превърне в реална заплаха.
— Хората открито ли приказват за това? — попита президентът. — Да убият някого, докато още могат?
— Достатъчно, за да реагираме. „Не се бави — очисти го още днес.“ Видях го със собствените си очи.
— Някои хора не заслужават свобода на словото — с очевидно отвращение измърмори Степак.
Директорът на ФБР се наведе напред и опря ръце на масата.
— Ако аз съм се въоръжил с някакви агресивни намерения — да ограбя банка, да си отмъстя или нещо подобно — може би ще съм принуден да побързам, иначе ще изгубя тази възможност.
— Същото може да се наблюдава и на международната сцена — каза Трип.
— Как ще се справим? — попита Нолби. — Това не е въпрос само на възприятия — това е реална заплаха.
— Максимална бдителност, незабавна реакция, гарантирани последствия — отвърна Милс. — Нанасяме удари колкото може по-рано, по-често и по-публично, за да им дадем да разберат, че моментът не е подходящ да изпитват системата.
— И може би тъкмо поради тази причина привържениците на конспиративните теории проповядват своите глупости — отбеляза Рочет. — Нямам намерение да обяснявам подробно, но ще ви кажа, че снимките на полицаи в черна бойна униформа, които разбиват врати, не ни помагат много.
— Ще се върнем на това — каза Бреланд. — Нали споменахте, че имало и по-лека област?
— Да, господин президент. Има много скептици. Вие постоянно говорите за дракона, но накрая не им го показвате, не им давате да зърнат дори само малко огън иззад скалите. Няма нужда да разбират как действа Щитът, но трябва да знаят, че действа.
— Което ни връща към основния въпрос — рече президентът. — Като претеглим всички фактори, искаме ли да продължил с чикагската демонстрация?
— За Чикагското полицейско управление това не е демонстрация — заяви министърът на правосъдието. — Зелените барети от Кабрини убиха шестима души, сред които санитар и сержант от полицията. Снайперистите използват медиите, за да дразнят властите. Това ще свърши с кръвопролитие, освен ако не им дадем алтернатива.
— Приемам думите ви като необвързваща препоръка да продължим — каза Бреланд. — Да чуя и мнението на останалите.
Резултатът бе пет „за“ и един — Рочет — „против“.
— Радвам се, че всички подкрепят моето решение — рече президентът. — Господин Милс, ще ни предоставите ли едно от тактическите устройства на ФБР?
— Можем да пратим група до един час — отговори директорът и погледна Рочет малко подигравателно. — Но се боя, че още не носим пролетната си униформа, така че ще трябва да използваме черната.
„Само аз ли в тази стая не се опитвам да предизвикам импийчмънта на Бреланд?“ — зачуди се Рочет.
— Господин президент, ако ще го правим публично, може ли да предложа поне да се опитаме да заобиколим спасителния щит с положителна атмосфера? Дори това да означава забавяне с един-два дни…
— Всичко е готово, госпожо Рочет — усмихна се Бреланд. — Мисля, че ще се гордеете с нас, когато видите операцията.
Блок 11 беше последният призрак на Зелените барети от Кабрини — четиринадесететажен бетонен монолит, издигащ се сред градската пустиня. Паметник на криворазбраната обществена благотворителност, сградата и нейните вече разрушени съседки бяха построени като федерално субсидирани жилищни блокове. Те скоро се превърнаха в позорни вертикални гета, символ на всичко лошо в американските градове.
Въпреки цялата мъка, която причиняваха на обитателите си, и срама, който представляваха за своите създатели, блоковете в Кабрини бяха оцелели изненадващо дълго. Дори след като проектът официално беше закрит, те продължиха да се издигат още цели десет години.
Едва когато градските власти най-после се съгласиха да разделят квартала и федералното правителство прие да участва в разходите за разрушаването, блоковете започнаха да изчезват. Блок 11 също щеше да бъде сполетян от такава съдба, но само седмица преди това бе окупиран от нещо, което се наричаше Армия на африканското потомство, твърдеше, че има „морално право на собственост“ и заявяваше, че ще превърне блок 11 в музей на гангстерската история и „негърските резервати от двадесети век“.
И малкото съчувствие към тези цели, което незаконните обитатели може би бяха успели да получат от чикагските власти, се изпари за един следобед. Вбесен от липсата на сериозно внимание от страна на пресата и обществото, Джордан Нкрума се качи на последния етаж на блока и започна да стреля по колите, минаващи по магистралата „Дан Райън“.