Когато новината за случая стигна до Овалния кабинет, Нолби помоли Бреланд да позволи да не разкриват връзката със Спусъка.
— Спокойно можем да го направим — настоя шефът на кабинета. — Нямаме основание да съобщим, че сме дали искрата за тази експлозия — и имаме всички основания да не го правим. Вместо да им вдъхнете чувство за безопасност и сигурност, вие ще накарате хората да се страхуват, когато виждат символа на спасителния щит. Моля ви, господин президент, ако тази инициатива означава нещо за вас, оставете нещата както са си — след ден-два този инцидент вече ще събира прах в архива.
— Има едно основание, което, изглежда, забравяте, господин Нолби — ние сбъркахме. Капитан Роб си е осигурил своя Спусък от Съвета на началник-щабовете, вместо от отдела за разглеждане на молбите във ФБР. Рискът не е бил обмислен така, както би трябвало. Траулерът е бил необозначен, както и мястото на проверката — хората не са били предупредени, че навлизат в контролирана от Спусък зона. По същество това е непровокирано нападение на американска бойна част срещу невинни граждани. Сериозно ли очаквате да си затворя очите?
— Не е необходимо да си пъхате главата в торбата. Случаят може да се уреди тихо.
Бреланд му хвърли смразяващ поглед.
— Ричард, нима сте останали с впечатлението, че смятам за част от работата си да крия истината от народа — моя господар?
— В полза на общото благо, понякога да.
— И каква полза да крия една грешка с лъжа?
— Не ви моля да лъжете, господин президент — настоявам да премълчите…
— Това според вас съществена разлика ли е, господин Нолби? Така ли работи вашият морален калкулатор? Защо тайната трябва да си остане тайна?
— Защото за момента нищо не я заплашва, господин президент.
— Само ако допуснем, че всеки, който знае за нея, е приятел на правителството и спасителния щит. Можете ли да ме уверите, че е така?
Нолби въздъхна.
— Не, господин президент.
— Тогава лъжата само ще удвои щетите от по-късно разкриване. „Какво знаехте, господин президент, и кога го научихте?“ Хвърлете ме в ямата с катрана и никога повече няма да ме видите — каза Бреланд. — Предайте на Ейми да насрочи пресконференция за пет часа. Ако вашата съвест не е способна да понесе толкова честност, можете дотогава да оставите оставката си на бюрото ми.
— Не се изясних добре, господин президент — моите извинения — сковано отвърна Нолби. — Ще предупредя Ейми.
На следващата сутрин, когато милиони хора повтаряха името на Лорета Уелч и лицето й се виждаше на милиони екрани, адвокати, представляващи Националната оръжейна асоциация, поискаха от федералния съд на окръг Колумбия да обяви техниката, известна като „спасителен щит“, за неконституционна.
— „В ръцете на правителството тази техника представлява очевидно нарушение на гаранциите на Втората поправка. В ръцете на обществото тя представлява сериозна опасност за живота, свободата и обществения ред — прочете от дисплея на комуникатора си министърът на правосъдието Доран Дъглас. — Ищецът моли този съд за незабавна забрана на по-нататъшното използване на тази техника, нещо повече, за унищожаването и разглобяването на всички съществуващи такива устройства и накрая за постоянна забрана на производството, притежаването и продажбата или друг вид прехвърляне на собствеността върху плановете, спецификациите, съставните части и функционалните принципи на тази техника.“
Тя остави устройството и погледна президента.
— Малко съм изненадана, че не искат да подложат вас и кабинета ви на изтриване на ума.
— Кой казва, че са приключили? — попита Бреланд. — Известно ли ви е дали преди да подадат този иск от НОА неофициално са правили опити за диалог или преговори с нас?
— Не — отвърна Дъглас. — Но пък преди вашето обръщение в Конгреса и ние не сме правили никакви неофициални опити да се свържем с тях.
— Предполагам, че в края на краищата аз съм установил правилата — кисело се усмихна президентът. — Те оказват правна помощ на Лорета Уелч в процес за убийство по непредпазливост. И научих, че са се свързали с Патентното бюро — мисля, че можем да очакваме действия, насочени срещу патента на Спусъка, който и без това виси на косъм.
— Те искат машина на времето — добави Бреланд. — Искат да върнат старото положение.