Той се подсмихна — признак, че самоувереността му се е върнала.
— Колко фабрики произвеждат тези неща? Една? Две? Какво й е толкова неустоимото на историята, че тези фабрики да не могат да се затворят? Да не би устройствата да са толкова много, че да нямаме достатъчно оксижени, за да ги нарежем, или достатъчно леярни, за да ги стопим? Не, господин президент, ще е по-лесно да сложим край на тази глупост, отколкото си мислите.
— Вече закъсняхте — каза младият мъж.
Трент изненадано се обърна към него и попита:
— Какво?
— Казах, че вече сте закъснели. — Младежът направи крачка към тях. — В момента по света функционират най-малко единайсет производствени линии. Известни са ми още пет, които ще започнат работа до края на месеца — три от тях в Канада, собственост на моя работодател. И поне трийсет лаборатории разработват усъвършенствания — японците вече тестват модел, който е с една трета по-малък и има по-малко части. Америка не е светът, господин Трент. Може би Върховният съд ще се повлияе от слънчеви изригвания и ние последни ще се възползваме от Спусъка, вместо да сме първи — но все някога ще стане.
— Кой е този? — попита Трент президента.
Бреланд се изправи и даде знак на младежа да се приближи.
— Джон Трент, представям ви доктор Джефри Хортън, заместник-директор на лабораториите „Терабайт“ и главен създател на Спусъка.
— И бивш член на Националната оръжейна асоциация — прибави Хортън и хвърли членската си карта на масата пред Трент. — Като броите главите, смятайте ония половин милион минус един — нямам желание да членувам в анахронична организация. И вие ще се превърнете точно в това, ако продължите да си затваряте очите за действителността.
— Разбирам — каза Трент и стана. Ръцете му трепереха от едва сдържана ярост. — Надявам се, че се радвате на малката си измама, господин президент. И че вие се радвате на кървавите си пари, доктор Хортън. Сигурно ще спечелите много от това, че предавате родината си.
Джефри поклати глава.
— Вие изобщо не разбирате.
— Какво да разбирам?
— Че причината да обичате оръжията е абсолютно същата, поради която други ги мразят и се страхуват от тях.
— Какво искате да кажете?
— Това е властта — онази ужасна власт, съсредоточена в ръцете ви. Способността да убивате в миг на гняв, нетърпение или алчност. В оръжието живее дух, който ви служи — и тъй като той ви се подчинява, същото трябва да се отнася за другите.
— Философ — остро рече Трент. — Презирам философите. Доставя им удоволствие да правят простото — сложно.
— Не — отвърна Хортън. — Физик. Но ще приема това определение.
— Няма значение. Вие дори не виждате, че откритието ви нарушава гражданските права. Тези въпроси явно не ви засягат. Нямам повече работа тук.
— Още не сме свършили — рязко го спря Хортън и пристъпи напред, за да препречи пътя му към вратата. — Искам да ви поправя — аз не печеля нито грош от патента на Спусъка. Преди близо два месеца го дарих на народа — безплатен лиценз. Това отчасти е причината нещата да се развиват толкова бързо. Вярно е, че получавах добри пари, докато работех върху проекта, и някой ще печели, като продава устройствата, но ако си мислите, че тук става дума за пари или политика, много се лъжете.
Невярващ на ушите си, Трент погледна Хортън така, сякаш ученият се бе разкрил като въплъщение на самия дявол.
— Няма да се успокоите, докато не ни отнемете и последното оръжие, така ли?
Хортън пъхна ръце в джобовете си и се усмихна уморено.
— Все още не ви е ясно — не става въпрос за оръжията. Но сте прав, няма да се успокоя. Няма да се успокоя, докато Спусъците не станат с големината на дипломатическо куфарче и може да си ги позволи всеки собственик на магазин. Няма да се успокоя, докато не станат с големината на комуникатор и може да си ги позволи всеки човек. И по дяволите, няма да се успокоя, докато не станат по-евтини от пистолет и също толкова лесни за криене. Значи казвате, че няма да се чувствате в безопасност да носите глока си на улицата в такъв свят? Тогава е честно и обратното. Ние няма да се чувстваме в безопасност, ако го носите в този свят.
Трент дълбоко си пое дъх, призова цялото си презрение и насити с него всяка дума от отговора си.
— Вие сте двамата най-глупави хора, които някога са влизали в тази стая — каза той, като заобиколи Хортън и се запъти към изхода. — Вашата играчка няма да ви спаси от престъпник с нож, нито вашите дъщери — от банда изнасилвачи. Няма да отблъсне гангстерите, нито ще забави настъплението на китайците. Вие живеете в измислен свят, в който между хората има разбирателство. Аз живея в реалния, в който всеки ти завижда за всичко.