Трент стигна до вратата и хвана бравата.
— И или сте луди, или безнадеждно наивни, ако наистина смятате, че сто милиона американци безучастно ще стоят и ще ви оставят да им вземете оръжията и техните от Бога дадени права.
Моментът беше съвършен: най-блестящото напускане, което някога бе правил, или поне така се надяваше — самообладание, прощални думи, затръшване на вратата и всичко останало.
Жалко, че за да го сподели с някого, трябваше пак да се върне към кошмара на най-мрачното утро в целия си живот.
Делото срещу Спусъка обиждаше Джефри Хортън и на лично, и на философско равнище. Твърдението, че спусъчната техника е неконституционна, му се струваше като осъждането на Галилей от папата или забраната за преподаване на еволюционната теория в Тенеси. Това беше тесногръд, късоглед егоистичен абсурд и Хортън кипеше от желание да го заяви на всеослушание.
— Всичките им аргументи са само захаросан антиинтелектуализъм — бе изсумтял той на Грийн, след като прочете по мрежата иска на НОА. — Ако трябваше да е по тяхному, още щяха да са въоръжени с мускети и кремъклийки. Сега сме в двайсет и първи век, не в проклетия осемнайсети.
— Не го казвай на мен, кажи го на тях — отвърна Горди. — Не аз съм оня, който те е обидил, че Бебето ти е грозно.
Хортън взе тази идея присърце и се свърза с Белия дом, за да предложи помощта си в реакцията към делото. Това бе довело до дълъг разговор с президента и още по-дълъг полет на изток за сблъсъка с Джон Трент.
Не беше минало според очакванията му. Хортън искаше лично да види как действа умът на Трент. Президентът искаше Хортън да присъства като източник на информация, на който да може да разчита. Нито един от двамата не подозираше, че Джефри ще изиграе толкова голяма роля в срещата.
Ала когато се включи в разговора толкова импулсивно, Хортън вече кипеше от справедливо негодувание. Отприщването му го задоволи за момента, но също необратимо пресече границата, за която го бе предупредил Броуиър. Беше излязъл от сянката и бе застанал до президента.
В деня след сблъсъка му с Джон Трент един уебсайт, защитаващ правото на притежаване на оръжие, разкри доктор Джефри Хортън като изобретател на Спусъка. По-голямата част от статията беше полемична и очерняща и лесно можеше да се отхвърли. Но от биографичните данни го полазиха тръпки. Ако се съдеше по грешките и пропуските, те очевидно идваха направо от архива на Американската асоциация за развитие на науката и публикациите на „Терабайт“. Ала имаше и три негови снимки — едната направена в галерията по време на президентската реч — върху които бяха нарисувани кръгове като мишени.
Непосредствено под фотографиите следваше предишният му адрес в Кълъмбъс, придружен от карта на пътя до лабораториите „Терабайт“.
— Можем да унищожим тази страница — заяви директорът на ФБР Милс по време на спешно свиканото заседание, на която присъстваха президентът и директорът на Секретната служба. — Но те вече са постигнали целта си — не можем да предотвратим разпространяването на информацията. Основните новинарски канали сигурно ще я получат най-късно до довечера.
— И какво да правя? — попита Хортън и погледна президента.
— От вас зависи — отвърна Бреланд. — Можете да останете, можете и да изчезнете. Това няма да промени колко ще говорят за вас, но ще промени отношението им.
— Той все още има сигурно убежище в Невада — каза директорът на Секретната служба. — Засега никой не знае за Пристройката. Може би е най-добре просто да се върне там.
— Вече получих три директни запитвания за самоличността на хора, които тази седмица са били под нашето крило, а има и други, които душат наоколо — каза шефката на пресцентъра Рочет. — Предлагам да отговорим на въпросите, да им позволим да видят доктор Хортън, може би дори да организираме пресконференция — и чак после да го пратим в Невада.
— Жив ще го изядат — възрази Милс. — Нищо лично, доктор Хортън, но вие нямате опит с онова, което тук минава за журналистика. Не виждам сериозно основание да ви излагаме на още по-голяма опасност и съм убеден, че агент Бърк ще се съгласи с мен.
Директорът на Секретната служба кимна.
— Винаги съм смятала, че независимо дали туземците се готвят да те почетат, или да те изпекат — разгорещено заяви Рочет, — е по-добре да им помогнеш, отколкото да оставиш всичко в техни ръце. Ако доктор Хортън се съгласи, мисля, че мога да уредя нещата. Той е млад човек с приятна външност, умен, възпитан, без политически багаж и екстремистки цели — защо да им позволим да го демонизират, когато истината е на наша страна? Пасивното ни поведение около случая със семейство Моргенстърн не променя мнението на хората, а само дава на опозицията нещо, около което да се обедини. И ние можем да дадем на нашия народ нещо, около което да се обедини — един скромен герой. Какво ще кажете, докторе?