— Смятате ли се за гений?
— Не. Просто работя упорито.
— Доктор Хортън, какво ви е известно за разпространяван по мрежата документ, отнасящ се за нещо, наречено „Спусък първи модел“? Документът претендира да е пълен списък от инструкции за построяване на нещо много подобно на спасителния щит. Можете ли да ни кажете дали е автентичен? Имате ли нещо общо с това?
Хортън се притесни и Рочет спокойно се намеси:
— Ще ви напомня, че доктор Хортън не може да говори върху спецификата на проучванията си, докато не бъдат вдигнати ограниченията, свързани с националната сигурност. Това се отнася и за потвърждаването или отхвърлянето на слухове от мрежата.
— Доктор Хортън, какво бихте искали да кажете на Лорета Уелч и децата на семейство Моргенстърн?
— Доктор Хортън се присъединява към президента и изразява съболезнованията си… — почна Рочет.
— Не, няма нищо, Ейми, аз ще отговоря — прекъсна я Хортън. — Съжалявам. Иска ми се да не се беше случвало. Това беше лош ден за нашата лаборатория. Надявам се, че хората, които работят със спасителния щит, са си взели поука. Но когато навремето един мой приятел загина в самолетна катастрофа, аз не обвиних братя Райт. Когато загинаха астронавтите от „Челинджър“, струва ми се, никой не е стоварил вината върху Робърт Годард. Всяка нова техника носи със себе си и риск, и полза. Според мен не можем да искаме гаранции.
„Стига си приказвал, стига вече. Трябва ми фин завършек.“
— Последен въпрос. Таня.
— Доктор Хортън, разговаряли ли сте със сестра си? Научих, че тя е олимпийска медалистка по спортна стрелба.
— Така е — потвърди той. — Много се гордея с нея. Не, не съм имал възможност да се чуя с Памела.
— Смятате ли, че тя ще одобри работата ви?
Хортън се изненада.
— Ние винаги сме се подкрепяли. Не виждам защо това ще се промени.
„Добре.“ Рочет бързо го отведе в Белия дом, каза му, че се е справил блестящо, предаде го на един от персонала и изтича в пресцентъра, за да се опита да поочука острите ръбове. Когато се върна, вече знаеше достатъчно, за да го насочи към някои от най-добрите смесени, но предимно благосклонни канали. Скоро Хортън стана, потръпна и заяви:
— Не мога да си понасям гласа.
Рочет се усмихна.
— До утре няма да имаш глас — просто ще си видеоклип под нечий коментар.
Той се засмя.
— Знаеш ли, наистина се справи добре — каза тя и го прегърна. Беше виждала достатъчно провалени пресконференции и не само при начинаещите. — Всъщност, ако останеш още няколко дни, можеш много да ни помогнеш.
Хортън веднага се съгласи и смело изтърпя една шеметна седмица на грижливо подготвени публични прояви. Затова Рочет се изненада, когато девет дни след завръщането си в Невада доктор Джефри Хортън си написа разрешение за безсрочен неплатен отпуск, замина със служебен автомобил на „Терабайт“ и изчезна.
Предупреден от охраната на портала, че сенатор Гроувър Уилман е на територията на завода, Джулс Мърчант посрещна стария си приятел във фоайето на административния център на „Алайд Дженеръл“.
Войната ги бе събрала преди три десетилетия и ги свързваха общите спомени за бясно препускане в пустинната нощ с шестдесеттонен танк „Ейбрамс“. Но след войната пътищата им се бяха разделили и политиката ги държа разделени повече от десет години. Председателят на най-големия производител на оръжие в света и основен военен доставчик в страната не можеше да поддържа лични връзки с най-независимия представител в Сената и най-известния привърженик на разоръжаването на света.
Но бойното приятелство трае вечно и усмивката на Мърчант беше топла и искрена.
— Здрасти, Гроувър — разпери ръце той. — Само, моля те, не ми казвай колко отдавна не сме се виждали.
— Радвам се да те видя, Джулс — отвърна Уилман. — Мисля, че си първият човек от двайсет минути, който не ме зяпа или не ми се зъби.
Мърчант весело се засмя.
— А, чудили са се какво правиш тук. И мен ме гледат така, откакто казах на хората си, че ще дойдеш. Но всичко се променя, ако чакаш достатъчно дълго, нали? Ела да ти покажа нещо.
Отпред ги очакваше ниска и широка петместна кола, която въпреки неутралния си кафяв цвят имаше „бойни“ белези — резервни туби с гориво, дисплей на глобална система за ориентиране на таблото, очевидни стрелкови позиции, защитени с ъглова броня в двата задни края, и стоманен лост с двуосна стойка за монтиране на лека картечница.
— Това ли замества старите джипове? — попита Уилман, като прехвърли крак през високата врата и се настани на втората седалка.