Чакаха, замръзнали в неуверена готовност и с неясен противник. Чакаха и междувременно продължаваха обучението, подготвяха невъоръжени пилоти, моряци и войници да посрещнат вражеска армия, чуждестранен флот. Ако Спусъкът не сработеше, щяха да бъдат дадени много жертви от спецчастите за тактическа намеса.
Чакането най-после свърши на 6 юни, когато пожизненият президент Хасан Хюсеин поиска Сирия, Саудитска Арабия и Кувейт да спрат строежа на поредица от петдесетметрови кули, разположени точно на границите им с Ирак.
„Ние знаем истинската цел на тези кули — заяви Хюсеин в самохвално обръщение към нацията. — Ние знаем, че твърденията за отбранителен щит са лъжа. Тези кули се строят, за да могат нашите врагове да ни шпионират, за да могат неверниците да наблюдават нашите села, градове, улици, домове и джамии. Тези кули се строят, за да могат нашите врагове да вливат пагубни енергии в телата ни, докато спим, енергии, които предизвикват рак и изпиват живота от неродените ни деца.
Ние няма да им го позволим. Ние няма да приемем това коварно нахлуване в нашата независима земя и нашите свещени места. Кулите трябва да бъдат разрушени. Ако враговете ни не променят политиката си и не унищожат тези зли оръжия, аз ще пратя нашите смели пилоти и войници да ги разбият и да пръснат противниците ни из пясъците.“
За да покаже, че ултиматумът му не е голословен, Хасан Хюсеин прати две бронирани дивизии, подкрепени с артилерия и зенитни батареи, на юг и ги разположи на четири часа път с кола от кръстопътя Рафа на саудитската граница, където бяха завършени осем километра кули. Ала още преди танковите колони да наближат мястото, от другия край на света пристигна смесена ескадрила от Р-22 „Раптор“ и Р-117В „Найтхоук“ и кацна в Ал-Хаяния, само на четиридесет минути от границата.
Поостарелите „Найтхоук“ носеха военния вариант на Модел I, а Р-22 — далекообхватния Модел II. Но дори техните екипажи се питаха какво могат да направят осем самолета без ракети под крилете и с камери вместо картечници отпред срещу повече от сто и двадесет танка. Те изслушаха публичното предупреждение на Бреланд към Хюсеин, без да се надяват, че иракският президент ще го послуша.
На другата сутрин иракските сили се придвижиха на разстояние един час от границата и Хасан Хюсеин издаде нов ултиматум, този път включващ Съединените щати в списъка със злодеи. „Ние няма да чакаме да станем ваши жертви, нито излишно да рискуваме живота на нашите бойци. Не ще можете да отвлечете вниманието ни с безкрайни преговори, нито да ни забавите с празни обещания. Кулите трябва да бъдат разрушени.“
До залез-слънце и последните строителни групи, които бяха работили по саудитската граница, събраха багажа си и се изтеглиха.
В четиринадесет часа вашингтонско време Степак и Трип прекъснаха поредната среща на президента Бреланд, за да му съобщят новината за иракското нападение.
— Имаме нова сателитна информация — каза министърът на отбраната, докато бързаха по коридорите към командната зала. — Иракските части край Рафа се придвижват на изток с висока скорост и по пътя от Ал-Басра към Кувейт се насочват още шест дивизии.
— Значи в края на краищата целта е Кувейт — като разглеждаше картата, рече Бреланд. — Рафа е била маневра.
— Така изглежда — потвърди Трип.
— Кога ще стигнат до границата?
— Според нас западните сили ще навлязат в Кувейт по Уади ал-Батин, където кулите все още се строят. Ако продължат със сегашната си скорост, могат да стигнат преди изгрев-слънце местно време. Източните сили ще стигнат до Сафуан един час по-рано. Там мрежата вече функционира.
— Ракетите и артилерията?
В този момент стигнаха до командната зала и министърът на отбраната отиде направо при картата на бойните действия.
— Разположени са за обстрел на Ал-Кувейт — тук, тук и тук. И ако очакванията ни се потвърдят, те ще бъдат използвани, господин президент.
Степак се поколеба, после се обърна и погледна Бреланд.
— Знам, че имахте намерение да изчакате, докато танковете пресекат границата, за да няма съмнение, че агресорът е Ирак. Но ако ракетите им са с химически бойни глави, в столицата могат да загинат десет хиляди души. Ако са с биологически, цифрата нараства до трийсет хиляди. Да чакаме ли, докато иракчаните включат артилерията в играта, или да им нанесем превантивен удар?
— Колко бързо можем да реагираме, ако започнат те? Можем ли да си позволим да изчакаме да гръмне първото им оръдие?
На този въпрос отговори генерал Хоули.
— Капацитетът на нашите „Найтхоук“ е малък. Този на Р-22 е по-голям, но честно казано, нямаме достатъчно самолети, за да покрием цялата територия — или да компенсираме вероятните загуби.