— Какво тогава? — попита Трент и се обърна към Дибартоло. — Какво предлагате? Идвате тук и ми казвате, че са ни победили. Какво смятате, че ще можете да направите за нас? Боя се, че не ме бива много в четенето между редовете.
Дибартоло сви рамене.
— Невъоръженият човек на пътя винаги знае, че е в опасност. Въоръженият зад крепостната стена невинаги е толкова предпазлив. След време, разбирате ли, всички крепостни стени падат — пред артилерия, обсада, корупция и предателство. Има начин, господин Трент, и някой ще го открие. — Той махна с дясната си ръка във въздуха. — Но междувременно има разходи. Искам да ви помогна да ги покриете. Ето какво можем да направим…
Предложението засегна самолюбието на Трент и той остро възрази:
— Можем да плащаме на адвокатите си. И за другите професионални услуги, от които имаме нужда.
— Както желаете. — Дибартоло вдигна ръце в знак, че отстъпва. — Но ако се нуждаете от помощ по отношение на другите средства — ако ви трябва някой, който знае тайните на артилерията или как действат обсадните машини, надявам се, че ще разчитате на мен. Моите хора основателно се гордеят с опита си в тази област.
Светлината от коридора, която се процеждаше през матовото стъкло на вратата, три пъти премигна.
— А, концертът започва — виждате ли, паузата тъкмо свършва — още нищо не сте пропуснали. Моля, върнете се при приятелите си. Самият аз нямам търпение да се прибера вкъщи при семейството си. Благодаря за любезността, Джон Трент. Желая ви всичко хубаво.
През следващите два дни Трент не спомена на никого за срещата. До края на Втората симфония на Малер той се беше овладял достатъчно, за да си държи устата затворена, и бе решил да изчака и да види какво ще донесе вторникът, вместо да рискува да изпадне в уязвимо положение само заради думите на Дибартоло.
Но рано сутринта в понеделник касиерът на НОА влезе в кабинета му с обезпокоено изражение и няколко разпечатки.
— Погледни тези неща — каза той. — През последния час на общата сметка на ръководството са прехвърлени близо един милион долара — всички с телеграфни записи между четирийсет и сто хиляди долара от дарители, за които никога не сме чували. „Международна фондация за свобода“, Фондация „София Айело“, „Приятели на свободата“, нещо, наречено „Корабна холдингова компания“, пет-шест самостоятелни граждани на Евросъюза и две карибски сметки, зад които може да се крие всеки. Да не си имал страхотен уикенд и да си забравил да ми кажеш? Нито един от дарителите не се е свързвал с нас, за да ни поиска информация за сметките ни. Какво да правя?
— Имах отвратителен уикенд, благодаря, и очаквам още по-кофти седмица — рязко отвърна Трент и се изправи. — Насочи парите за „Образование и социални услуги“. През следващите двайсет и четири часа ще изхарчим много от тях. Кенет! — извика той към външния офис.
Административният му заместник се втурна в кабинета.
— Да?
— Свикай съвета. Имаме работа.
Системата за предупреждение по мрежата работеше отлично. По изгрев-слънце във вторник първите демонстранти вече пристигаха във Вашингтон с малък флот от туристически автобуси и чартърни самолети.
Автобусите стоварваха пътниците си край паметника на Линкълн и се отправяха да докарат други. Организаторите събираха новопристигналите на групи от по двеста-триста и ги повеждаха по Конститюшън Авеню на изток към Капитолия. Пътят им минаваше край прозорците на Белия дом и мнозина от демонстрантите надаваха подигравателни викове към обитателите му. Но иначе се държаха добре и макар че внимателно ги наблюдаваха и като че ли час по час разговаряха по радиостанциите си, конните полицаи стояха на разстояние и не се опитваха да се намесват.
До 08:00 пред Капитолия се бяха събрали над десет хиляди души. После парадът по Конститюшън Авеню се превърна в слаб, но несекващ поток и подигравателните викове бяха заменени със също толкова предизвикателни юмруци и поздрави със среден пръст. Най-после пристигнаха лозунгите с надписи „Справедливост!“ и „Свобода!“ и скоро се виждаха по цялата дължина на улицата.
На всички преки като че ли бе паркирана поне една полицейска кола, но въпреки това нямаше стълкновения. Демонстрацията беше изненадала властите и въпреки че увеличаването на тълпата несъмнено бе обезпокоително, те все още нямаха готова стратегия да го предотвратят.