— Проклет да съм, ако не ти доставя удоволствие да ме измъчваш с бавене — ядосано рече Хортън.
Очите на Броуиър се разшириха обидено — Джефри нямаше представа дали се преструва.
— Ти ме караше да чакам месеци, а сега ми се сърдиш за няколко минути, така ли? Имам право да се гордея.
— Извинявай — със смутена усмивка каза Хортън.
— Може и да ти простя. А може и да те поизмъчвам още двайсетина минути, само за да те дразня. Е, докъде бях стигнал?
— До промените на парадигмата. До фундаменталните принципи на модела. И до пренаписването на учебника на Поулинг.
— Промените на парадигмата — повтори Броуиър. — Джефри, защо в модела на ЕЛЯФ има такова нещо като материя?
— Моля?
Броуиър повтори въпроса.
— Струва ми се, че системата ЕЛЯФ не обяснява защо съществува материята — поклати глава Хортън. — Тя отговаря само на въпроса как — материалната същност на енергията като колабирала вълнова функция, стабилността на колабиралото поле, асиметрията на факторите на прехода, но това не е отговорът, за който питаш, нали?
— Не. Погледни картината, която сме нарисували ние физиците: Енергията е енергия. Материята е енергия. Какво още? Силите — които се предават от векторни бозони, които са елементарни частици, които са материя, а материята е енергия. Тогава защо вселената е толкова сложна? Защо не се състои само от бялата Божия светлина, чиста и недиференцирана? Защо трябва да има въздух, камък, дърво, бюро, стена, аз или ти?
— Уравненията на Кастенмах…
— … описват как — не обясняват защо.
Хортън се наведе напред.
— Карл, може би ми липсва твоята първоначална инерция, но тук не сме ли извън областта на науката? Мислех, че сме метнали хуманитарния факултет да вземе катедрата по теология.
— Тук сме извън областта на физиката, която се занимава с материя и енергия — отвърна Броуиър. — Но не и извън областта на науката.
— Че какво друго има?
Очите на възрастния учен проблеснаха.
— Сега вече задаваме правилните въпроси. Какво друго, наистина! Какъв е факторът, който води до разпадането на първичното енергийно поле на толкова много отделни състояния на полето — четири сили, дванайсет елементарни частици, сто елемента, сто хиляди съединения? Каква е същността на разликата, която позволява да съществува пълно чекмедже с моливи, цяло небе със снежинки, цял плаж с песъчинки — като всеки елемент запазва своя индивидуален характер и самостоятелно съществуване, без да жертва същността на формата си?
— Хм, говориш за ефектите на квантовата неопределеност, нали? Стохастичен вариант. Всичко зависи от пълнотата на описанието на конкретните обекти. Пясъкът показва единство при определена разделителна способност и вариации при друга.
— Прекалено е субективно. Или има милиарди песъчинки, или няма. Те или съществуват независимо от възприятието, или заради него. Избирай.
— Гласувам за материалистическата позиция — отвърна Хортън. На лицето му се беше изписало озадачено изражение и той последва отговора си с въпрос. — Да не би да се опитваш да кажеш, че тяхната идентичност, тяхното съществуване се дължат на конкретизирането на свойствата им?
Броуиър доволно се усмихна.
— Да, точно така, Джефри. Това „какво друго“ е информация. Информацията организира и диференцира енергията. Информацията регулира и стабилизира материята. Информацията се разпространява чрез материя и енергия и осъществява взаимодействията между тях. Това е целта на сътворението, противоотровата за хаоса.
Забил невиждащ поглед в пода, Хортън обмисляше думите на Броуиър.
— Ако вселената се състои от енергия и информация — бавно каза той, — Спусъкът по някакъв начин променя информационния пакет на определени субстанции…
— Променя го, разбърква го и го дестабилизира — поясни Броуиър. — При това грубо. Устройствата, които сега строим, са невероятно прахоснически — все едно да ударим компютър с десетхилядиволтова мълния, за да променим няколко байта от програмирането му. Чиста случайност е, че някъде в информационния шум, който описва твоя прототип, е имало няколко разбираеми думи на езика на резонансната механика — новата наука за материята. Ти си се натъкнал на химическата характеристика на някои нитратни съединения, които са приели сигнала ти от въздуха като радист, намерил глас в пращенето…