Ала въпросите бяха същите, същите бяха и главоболията. НСС все още трябваше да се съобразява с пасивната съпротива на Пентагона и активната на Конгреса. Все още трябваше да се бори с бързо развиващото се и постоянно променящо се положение и в, и извън странната. И точно както преди, усърдието не гарантираше край на изненадите.
И все пак от промяната имаше полза, ако човек знаеше какво да търси.
Най-лесно се забелязваше замяната на Ричард Нолби с Тони Франклин. Това прекрати участието на шефа на кабинета в разглеждането на въпросите, свързани със Спусъка, и елиминира един досаден проблем за Бреланд. Бившият главен помощник на председателя на Конгреса беше единственият истински представител на Вашингтон в Белия дом и президентът се дразнеше от навика му да преценява политическата изгода от всеки ход — тъкмо обратното на духа на проекта.
Сега Нолби бе изтласкан настрани и това в известен смисъл не му позволяваше да се оплаква на Бреланд от понижението — вицепрезидентът бе законен член на НСС, а Спусъкът очевидно попадаше под неговата юрисдикция.
Промяната, довела до изместването на Нолби, беше отдалечила Гроувър Уилман от взимането на решения. Официалните протоколи на НСС бяха секретни и Бреланд не можеше да ги праща на сенатора, нито дори подробно да го информира. Това радваше генерал Мадисън и Съвета на началник-щабовете, които смятаха Уилман в най-добрия случай за иконоборец и в най-лошия — за предател в редиците си.
Но най-съществената последица от промяната бе, че Бреланд вече разполагаше със значителните средства на НСС и неговия професионален състав. Той вече не зависеше от добрата воля на Съвета на началник-щабовете, за да получава съвети във военната област, нито от способността си да задава точни въпроси. Експертите на НСС имаха опит в измислянето на въпроси, включително такива, които засягаха интересите на високопоставени личности. Нещо повече, когато се налагаше, Съветът разполагаше с информацията, връзките и властта да изисква отговорите от самия Пентагон.
Един пример за въпрос, за който Бреланд никога нямаше да се сети: чии кариеристични амбиции заплашва Спусъкът и има ли това връзка със съпротивата сред генералите и адмиралите? Изложението на експерта Джон Милър посочваше, че най-засегнати от новата техника са онези, които традиционно най-бързо се издигат в йерархията. Представените от него конкретни случаи изобличаваха двама генерали, които поставяха личната територия и поста си пред националната сигурност.
По-добрата информираност обаче не означаваше непременно добри новини. И официалният доклад, подготвен от главния експерт Уендъл Шрок и озаглавен „Следващата война“, беше всичко друго, но не и приятно четиво.
По настояване на Харис Дрейк, референт на президента по въпросите на националната сигурност, Шрок и трима негови помощници бяха проучили отношението на четирите вида въоръжени сили към перспективата от сблъсък с враг, въоръжен със Спусък. В деня, преди да представи доклада на заседание на НСС, главният експерт бе изложил накратко анализа си пред Бреланд и в резултат президентът се беше почувствал така, сякаш за пръв път чува цялата истина.
— Разгледали сме евентуалния конфликт в три различни мащаба: глобални сблъсъци на суперсили, локални сблъсъци и отделни схватки. Анализирали сме всеки от тях в светлината на две различни възможности — при положение, че Съединените щати запазят сегашния си монопол върху далекообхватни насочващи се Спусъци втори модел, и при положение, че не успеем. Това ни дава шест различни модела на конфликти. Във всеки от тях сме оценили нашата готовност да се справим с въоръжени със Спусъци противници в четирите пространствени сектора — суша, въздух, море и космос. Цялостното ни заключение, господин президент, е, че във всички модели на конфликт, освен в един, до шест месеца ще възстановим пълното си доминиране на бойното поле както преди Спусъкът да се появи. До половин година ще сме в състояние да преодолеем всяка базирана на спусъчно поле отбрана и да използваме конвенционалните си оръжия, за да постигнем своите цели.
— А изключението е…
— Изключението е глобалният конфликт с Китай при използване на Спусък втори модел. В този случай ни остават между дванайсет и шестнайсет месеца до възстановяването на решителното ни преимущество.
— Нека изясним нещата. Искате да кажете, че само след шест месеца ще неутрализираме Спусъка като възпиращ фактор, така ли?