— Господин президент, ако позволите да ви напомня, това е доклад за нашите заключения, а не за препоръките ни…
Президентът вдигна ръка и го спря.
— Да. Да, и се радвам, че го получавам. Справихте се отлично. Просто не мога да се примиря с тези заключения. — Бреланд погледна картата на стената, въздъхна и прокара ръце през косата си. — Господин Шрок, другия път, когато останете без работа, опитайте се да откриете защо полагаме повече усилия да се справим с това откритие, отколкото да го използваме. Кажете ми защо не можем да преодолеем желанието си да убиваме.
— Господин президент…
— Да?
— Въпросът ви реторичен ли е?
Бреланд се намести на стола си и го погледна.
— Не, слушам ви.
— Дълго съм работил на отсрещния бряг — включително десет години в униформа преди да стана цивилен. Съвършено вярно е, че някои от тези хора обичат силата. Големите машини, бързите машини, грохота, унищожителната сила. Забавно им е. Човек може да фетишизира бойните машини и никога да не види кръв. А и няма нужда да сте униформен. Въздушни представления, фойерверки, екшъни…
— Но?…
Шрок леко побутна четящото устройство на президента към центъра на масата.
— Но аз смятам, че тези хора са изключение — и че нямат власт над другите.
— А кои са другите?
— Другите са онези, които разбират, че никой не иска да се бие, но някой трябва да може да го прави. Ето какво става там, господин президент — професионалните военни обмислят как да решат този проблем. Правят го, защото това им е работата. И го правят добре, защото именно те трябва да се бият и умират, когато хора като вас решават кога и защо. Поне така става тук — не се обиждайте.
— Няма нищо. Продължавайте.
— Може би нашите съвременни технологични войни са малко прекалено чисти — никога не ни опръсква кръвта на човека, когото сме убили. Може би нашата последна грозна лична война е прекалено далечен спомен, за да ни въздейства. Но все пак според мен те с радост ще се откажат от тази сила в деня, в който успеете да ги убедите, че повече не се нуждаем от нея — в деня, в който това няма да изложи на опасност всичко, което обичат.
— Предполагам, че тъкмо това е въпросът, нали? Какво обичат най-много?
— Простете ми, ако думите ми ви прозвучат като агитационна реч, но смятам, че повечето от тях обичат същите неща като нас. Смятам, че обичат живота си, семействата си и свободата си много повече от оръжията, бомбите и убийствата. Ако можете да им предложите алтернатива, господин президент, ако можете да им дадете възможност да защитят едното без другото, те ще я приемат. Убеден съм.
— Значи Спусъкът не е алтернативата, така ли?
Шрок поклати глава.
— Не. Аз до голяма степен съчувствам на вашите позиции. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но мисля, че Спусъкът не е достатъчен, за да стигнем дотам.
Бреланд се изправи, с което даде знак за края на срещата.
— Ако сте прав, господин Шрок, това просто означава, че трябва да полагаме още повече усилия. Благодаря за доклада — и за откровеността. Вие ми отворихте очите за някои въпроси, на които не обръщах внимание. Искам да продължавате по същия начин.
— Ще направя всичко възможно, господин президент — кимна главният експерт, после вдигна ръка и докосна ревера си. Това привлече вниманието на Бреланд към сребристата значка, която носеше. Тя имаше формата на латинската буква О със стрелка, насочена надясно. — Познавате ли този символ?
— Боя се, че не. Може би е отличителният знак на вашата част?
— По-скоро на моето братство. Измислен е от Теодор Стърджън, доста пренебрегван писател от миналия век. Той означава: „Задай следващия въпрос“. Нося го, за да ми напомня какво трябва да правя.
— Ако не възразявате, какво е това „братство“?
— Не възразявам. Член съм на Съюза за хуманно бъдеще. Футурианите. — Когато видя, че Бреланд не знае нищо за тях, Шрок бързо прибави: — Това не е забранена организация. Нашите цели са социални и технически, а не политически.
— И какви точно са целите ви?
Шрок се усмихна.
— Всъщност миналата година вие използвахте за речта си нашия девиз. „Можем да се справим по-добре“. Накарахте ме да увелича образа, за да видя дали не носите наша значка.
— Ами, както виждате…
Главният експерт махна с ръка.
— Това не е важно, ние ви смятаме за член на нашия съюз. И когато видите такава значка — а може да се изненадате от хората, които ги носят — ще знаете, че имате още един приятел.
Това бе странен край за един смущаващ разговор. Бреланд не знаеше какво да мисли за Шрок и неговите намеци, затова реши да научи нещо повече за футурианите.