Ала знаеше, че информацията, която е получил от експерта, означава проблеми. Достатъчно трудно му беше да чуе, че избраният от него път няма да ги отведе до върха — не на последно място, защото бе започнал да го подозира и сам. Много по-обезпокоително беше да открие, че Спусъкът не само няма да насочи света към разоръжаване, но и ще го върне към използването на ядреното оръжие.
Такова отстъпление бе напълно недопустимо. И Бреланд нямаше отговор на въпроса какво може да направи, за да не го позволи.
Президентът не беше единственият човек в окръг Колумбия, който хранеше нарастващи опасения за развитието на събитията. В джорджтаунските офиси на „Разум срещу безумието“ сенатор Гроувър Уилман гневно четеше доклади от съвсем друга област.
Преди месеци Уилман беше занемарил сенаторските си задължения и бе оставил подчинените си на автопилот. По настояване на първия си помощник той два пъти седмично се отбиваше в Капитолия, вместо в триетажната сграда от кафяв камък на две преки от университета. Ала това беше само за пред хората — зад затворената врата той провеждаше телезаседания с членовете на РСБ в Куала Лумпур, Прага или Найроби.
Участието му в гласуванията бе спаднало под тридесет процента и щеше да намалее още повече, ако не бяха новите правила за дистанционно гласуване. Уилман нямаше време да пресече Конститюшън Авеню и да се появи в залата на Сената. Най-важна за него беше кампанията за утвърждаване на Спусъка и той нямаше нито миг за губене.
Затова остави на персонала си да отговаря на пощата, да се занимава с текущите проблеми и да отпраща хората, които се смятаха за достатъчно важни, че да губят времето на сенатора. Вниманието и грижите му изцяло бяха насочени към работата на фондацията.
По настояване на Уилман „Разум срещу безумието“ се бе заел със задачата да облекчи прехода към новото положение. Само за четири месеца организацията беше утроила бюджета си и го използваше, за да финансира присъствието си на всяко място, където можеше да се постигне нещо с интелигентно влагане на пари. Нейните усилия далеч надхвърляха пропагандата и въздействието върху медиите. Тя се опитваше да осигури колкото може повече отговори на проблемите, създавани от Спусъка — как да се защитават гражданите, които спазват закона и са против насилието.
С парите на РСБ се плащаше за студийно пространство и безплатни тренировки по бойни изкуства в шестнадесетте градски района, в които се извършваха шестдесет процента от всички убийства с огнестрелно оръжие и въоръжени нападения. Програмата беше разработена с финансовите средства на РСБ и се състоеше от шест техники за обезвреждане на единични нападатели и две за борба с по-голям брой противници. Курсисти на възраст от девет до седемдесет и три години вече успешно се бяха защитавали и пресата бе въвела в обръщение израза „граждани нинджи“, за да характеризира това явление.
Благотворителният издателски клон на фондацията („Библиотека на мира“) рязко беше разширил дейността си. Сега РСБ изкупуваше цялата продукция от зашеметяващи палки и химически спрейове на пет различни компании за лична отбрана — четири от които собственост на Арън Голдстийн.
Те продаваха тези несмъртоносни оръжия — не само по мрежата, но и на интернет-павилионите в стотици универсални магазини. Поради ниските цени и почти пълния монопол се образуваха дълги опашки, въпреки че почти всеки четвърти, издържал проверката за полицейско досие, беше отхвърлян след разговор с консултант.
В областта на развлекателната индустрия „Разум срещу безумието“ връчваше ежегодните осем награди за мир — сто хиляди долара в брой на писатели, чиито творби най-добре онагледяват идеята, че забавленията не изискват експлодиращи тела и че драматично напрежение не се постига само с вадене на огнестрелно оръжие. Възприемайки още по-активна роля, РСБ купи малка мултимедийна компания с надеждата да я превърне във водеща продуцентска фирма в областта на интерактивните и изпълнителски медии.
За съжаление обаче в основите на тази толкова амбициозно строена сграда започваха да се появяват пукнатини.
Първата привлече вниманието на Уилман в доклад, занимаващ се с видовете престъпност. Той повика експерта, ветеран с четиринадесетгодишен стаж във ФБР, който доброволно работеше в джорджтаунския офис на фондацията, за да го разпита по-подробно.
— Както прочетох в материала, който ми пратихте, след първоначалния спад няма намаляване на интересуващите ни категории престъпления. Наблюдават се постоянни или увеличаващи се цифри и промяна в социалната принадлежност на жертвите.