— Точно така.
— Какво става на улицата? Хайде да проникнем под цифрите.
Експертът сви рамене.
— Противно на общоприетото мнение, повечето престъпници не са глупави. Ако в града има петдесет банкови клона и двайсетте най-големи се охраняват със Спусъци, вниманието основно ще се пренасочи към останалите. И тъй като средната заплата спада…
— Получавате престъпници, които работят три дни седмично, вместо два — намръщи се Уилман. — Това е причината за многобройните фалшиви символи на спасителния щит. Хората, които още не са защитени, искат този знак да заявява на престъпниците: „Вървете да оберете някой друг“.
Експертът от ФБР кимна.
— По същия начин, ако търговската асоциация превърне „Уест Авеню Мол“ в защитена от спасителния щит зона, гангстерчетата ще започнат да се навъртат в „Нортланд Мол“. И когато новодошлата банда установи, че „Нортланд“ вече си има други господари, ето ви териториална война, която иначе сигурно нямаше да имате.
— Значи тъй като хората предпочитат да се преместят, отколкото да се откажат от оръжията си, Спусъкът усложнява положението, като изкуствено намалява териториите и увеличава търсенето.
Експертът отново кимна.
— Резултатът е съсредоточаване на останалите оръжия във все по-малък район и ситуацията за обитателите му се влошава, вместо да се подобрява.
— Гета на насилие.
— В известен смисъл, да.
— Значи това явление е типично за прехода, така ли? Какво очаквате да се случи, да речем, след три години, когато „Нортланд“ и повечето малки банки също бъдат защитени със спасителен щит?
— Вълците винаги търсят сакатите и изостаналите. Не ми е известна защита, която да обхваща цели градове. Очаквам същото положение, само че в още по-изчистен вариант — две общества, две култури, такива, които имат спасителни щитове, и такива, които нямат.
Друга пукнатина се прояви в проучване на икономическото въздействие на Спусъка, което включваше изчерпателен каталог на продукти, свързани с новата техника. Един ден, докато преглеждаше поредната актуализация, Уилман откри нещо обезпокоително, което изискваше личната му проверка.
В дигитален магазин, базиран в сървър на Каймановите острови, сенаторът попадна на база данни, наречена „Безопасен вход“, която се продаваше от организация на име Съпротивата. Това всъщност представляваше каталог на инсталираните в Северна Америка спасителни щитове, предлаган като нелицензирано допълнение към Глобалната навигационна система. Ако беше точен, всеки безнаказано можеше да пренесе експлозиви и боеприпаси между почти всеки две точки на картата.
Уилман уреди подставено лице да купи копие от „Безопасен вход“ и го предаде за анализ на НУС. Оказа се идентично със секретната база данни, използвана от транспортния отдел на спасителния щит, остаряла с двадесет и четири часа, но сто процента точна и пълна. След десет дни бяха арестувани един шофьор и управителят на гаража на транспортния отдел в Айдахо, но сенаторът не се успокои. Нямаше начин да направят нищо нито на дигиталния магазин, нито на Съпротивата, а такава информация струваше много пари и можеше да бъде подкупен още някой.
— Затова трябва да им нанесем удар и да елиминираме печалбата като мотив — каза главният стратегически координатор на Уилман. — Ако открито продаваме за десет долара списък с точност деветдесет и пет процента, колко души ще нарушат закона, за да купят заради последните пет процента друг, само че за хиляда долара?
— Не е важна самата информация — отвърна сенаторът. — Секретните Спусъци са по-малко от сто. Недостатъците им правят невъзможно да инсталираме тайни устройства на обществени места, поне тук — иначе щяхме да го направим. Не, това е реклама. Важна е причината за събирането на данните. Хората започват да намират заобиколни пътища. И ние с нищо не можем да им попречим.
Следващата пукнатина се появи по време на извънредно телезаседание, свикано от оперативния координатор на „Атлантически щати“ след два бомбени атентата в Балтимор и Манхатън.
— Хората разбират, че могат да използват Спусъка като детонатор — каза координаторът на Уилман. — И това извънредно опростява изработването и поставянето на бомби.
— Няма нужда от броячи, детонатори и дистанционни устройства.
— Няма нужда от никаква техника. Просто трябва да намериш експлозив и да го скриеш в багажника на нечия кола, багажно отделение на автобус или във влак — каквото и да е, стига някой друг да се грижи за пренасянето му. И този метод оказва допълнително психологическо въздействие, защото хората се страхуват да влизат в зони, защитени със спасителни щитове — питат се дали наоколо няма някоя от тези така наречени „стопаджийски бомби“.