Выбрать главу

Притиснал дясната си ръка до бузата си, Броуиър се обърна, отиде до бюрото си, взе чашата си с индийско кафе и отпи, замислен едновременно за опасността и възможността в твърдението на Бенингтън-Хастингс.

— Очаквах… разчитах на морфологически стабилна мрежа — накрая каза Броуиър. — Да предизвикам локална промяна, която продължава само докато трае въздействието, и после материалът да се върне в предишното си състояние под влияние на универсалните си резонансни параметри.

Бенингтън-Хастингс погледна към дъската.

— Както е казал Декарт за Господ, „нямам нужда от тази хипотеза“.

— Можем изцяло да променим информационния пакет.

— Не виждам тук нищо, което да го забранява.

— Тогава можем също да унищожим информационния пакет.

— Не виждам нищо, което да забранява и това.

Броуиър остави чашата си с нестабилна ръка, върна се при англичанина, взе маркера от него и посочи долната четвърт на дъската.

— Поправи ме, ако греша, но това е следствие от параметрите на реакцията материя-антиматерия — каза той. После изтри с ръкав морфологическото разширение и написа няколко математически символа. — Виждаш ли? Стойностите за частицата и античастицата се анулират и общата им енергия се освобождава. Махни резонансната матрица…

— И ще разполагаме с преки експериментални доказателства за условията в началото на вселената — завърши Бенингтън-Хастингс. — За съжаление ще трябва да ни погребат в запечатани ковчези.

— Последната теорема на Броуиър.

— Точно така.

Веселият им тон разкриваше едно отрезвяващо откритие — че освобождаването на стихийна енергия от материята, лишена от своята матрица, ще засенчи не само най-мощната създадена от човека експлозия, но и всеки катаклизъм, на който е била свидетелка Земята от юкатанския метеорит насетне.

— Може би ще хвърля още един поглед на хипотезата на Шелдрейк — накрая наруши мълчанието Бенингтън-Хастингс. — Когато свършите с работата на дъската и се прехвърлите в лабораторията, не бива да получите неочаквани резултати.

— Ще преработя всичко — мрачно отвърна Броуиър. — Не мога да понасям неясноти.

Не сподели останалите си мисли, които щяха да го измъчват през следващите дни. „Ние вече правим този експеримент. Вече променихме информационния пакет на човешката култура и променихме поведението на съставната материя. Има ли неочаквани резултати? Предотвратихме ли много незначителни бедствия — или положихме основата за едно велико бедствие, което ще погуби всичко?“

След успешния тест на Близнаците и заминаването на Джефри Хортън в Пристройката започна нова ера. Първият въпрос, който си зададоха Лий Тейър и Гордън Грийн след като продължиха работа, беше дали лабораторията все още има конкретна задача — и дали се налага да я изпълняват в Невада.

— Проблемът е, че това място едновременно е прекалено голямо и прекалено малко — обясни Грийн на Голдстийн и Броуиър по време на едно видеозаседание. — Прекалено много хора прекарват прекалено много време заедно прекалено далеч от цивилизацията — пионерският дух накрая се изчерпва, особено когато няма къде да отидеш, за да останеш сам. Тези хора се чувстват така, като че ли е време или да си съберат багажа и да се приберат у дома, или да превърнат лагера в селище.

Тейър имаше друга гледна точка, ала стигна до същото заключение.

— Тестовете и положението са невъзможни — моите лаборатории и полигонът трябваше още отначало да са изолирани от всичко останало. Ние застрашаваме дори жилищата на хората. Не знам дали ще струва повече да преместим тестовите устройства или домовете и лабораториите, но някак си трябва да ги разделим. Ако не го направим, не можем да продължим да работим в Пристройката.

Накрая Голдстийн обобщи двете мнения.

— Значи се налага или да вложим още пари в Пристройката, или да отпишем вече направените тук инвестиции. Трябва да решим дали да направим Пристройката постоянна част от „Терабайт“.

— Точно така — в един глас се съгласиха Грийн и Тейър.

— Добре. С Карл трябва да си поговорим. Ще ви съобщим веднага щом вземем решение.

След два дни Броуиър им даде отговор — изненадващ отговор, тъй като нямаше абсолютно никаква икономическа логика. Голдстийн щял да купи още четиринадесет квадратни километра към площта на Пристройката и да отвори касата на компанията за пълно преоборудване на обекта.

Има две условия — информира ги директорът. — Първо, двамата трябва да останете поне докато се осъществят препоръките ви. И второ, да се погрижите по време на прехода да има поне едно работещо експериментално устройство.