После дойде ред на Грийн и Тейър да се посъветват насаме.
— Какво ще кажеш? — попита Грийн.
— Това значи да се ангажираме още за най-малко една година, нали?
— Според мен две. Можеш ли да понесеш мисълта за още две години тук?
Тя сви рамене.
— Колебая се. Харесва ми атмосферата. Не мога да търпя жегата. Обичам нощното небе. Липсва ми зеленината.
— Ами работата — и компанията?
— И в двете виждам някакъв потенциал — с едва забележимо загатване за обнадеждаваща усмивка отвърна Лий. — Ами ти? Ти си волната птица. Не ти ли липсва Кълъмбъс, всички ония студентски кръчми, пълни с гаджета?
Грийн се засмя.
— Гледката тук ми харесва — както и предизвикателствата. Имам намерение да остана.
— Тогава и аз съм с теб. — Тя се усмихна мило и прибави: — В крайна сметка здравата ще загазиш, ако се опиташ да се справиш с всичко без мен.
Оттогава бяха изтекли почти седем месеца и първата фаза от преобразуванията вече беше завършена. Началникът на охраната Донован Кинг носеше отговорността за неоградената територия, пазена от четири хиляди сензора, пет автомобила и безшумен червен хеликоптер, въоръжен със светлинни гранати, сигнални ракети и боядисващи бомби. Донован открито се радваше на новите си играчки и на няколко пъти бяха виждали свободни от дежурство служители от охраната, носещи черни тениски с надпис „Охрана на Сектор 5.1“.
В пресъхналото дере в югозападния ъгъл на разширената площ на Пристройката се издигаше ново градче с три павирани улици, двадесет нови къщи, половин акър напоявана трева, универсален магазин с ресторант, фитнес зала, първокласен минитеатър и семеен център — едното му крило беше поликлиника, а другото — детска градина.
Градчето все още нямаше никакви обитатели, макар че мнозина в Пристройката вече си бяха събрали багажа в очакване да се преместят. Ала те бяха оставени на милостта на строителния инспектор на окръг Юрика — длъжност по съвместителство, в момента заемана от собственика на най-голямата фирма за доставка на строителни материали в централна Невада. Той вече беше отменил две срещи и не бе дошъл на третата.
Грийн подозираше, че ги наказват за нарушение на етикета — а именно, че не бяха бутнали нещо на инспектора. Тъй като платежните нареждания се подписваха от фирмените доставчици на Арън Голдстийн, всички материали се купуваха от другаде, а не от „Тилман Констръкшън“.
Подозрението прерасна в увереност, когато една ранна утрин позвъниха на Грийн от портала.
— Доктор Грийн, тук е някой си Робърт Тилман — казва, че идвал за окончателната инспекция на няколко сгради и че го очаквате.
Грийн сънено погледна часовника.
— Закарайте го в Градчето и останете с него, докато не дойда или аз, или господин Колкуит. Дайте му кафе, но не го пускайте в сградите без нас. Всъщност дайте му много кафе — това може да подобри мнението му за канализацията. — Служителят от охраната се засмя. Той изключи комуникатора, претърколи се надясно и побутна спящата Лий Тейър. — Лий?
Лий се размърда и се обърна към него.
— Отговорът е „не“ — измърмори тя. — Помоли ме по-късно.
— Тилман пак ни играе някаква игра. Трябва веднага да отида в Градчето. Съобщи ми по пейджъра, когато станеш — ако инспекторът още е тук, сигурно ще поискаш да дойдеш при нас. — Грийн стана. — Освен това мисля, че не си идвала там още отпреди да монтират Семейния център и хората от озеленяването да сложат чимовете на игрището.
Тейър се прозя, седна и остави одеялото да се свлече от тялото й. Тасманийският дявол се ухили на Гордън от нощницата й.
— Не че си нямам друга работа — каза тя.
— Знам — отвърна Грийн и намъкна панталона си. — Просто си мислех, че ако всички се разпишем едновременно, може би ще дадем зелена светлина на хората, които чакат да се преместят.
— Наистина ли смяташ, че Тилман ще одобри строежа? Според мен ще се заяжда за всичко. Но все пак ще дойда след малко за морална подкрепа. А, и се среши, мили — изглеждаш така, като че ли цяла нощ си купонясвал с някоя курва.
Когато след два часа Тейър се присъедини към тях, пророчеството й почти се беше сбъднало. Тилман бе открил толкова много дефекти на произведените в Калифорния сглобяеми къщи, че червените флагчета, с които ги маркираше, изглеждаха почти като част от пейзажа. Ала не си беше губил времето и вече пътуваше обратно към портала. Лий завари мрачния Гордън Грийн да седи на стъпалата на верандата на една от двете големи Г-образни сгради.
— Зле ли е?
Той повдигна снопа жълти протоколи за дефекти.
— Отхвърли сертификатите на производителя, защото не били оригинали — подписани на ръка от инспектора, с релефен печат, поотделно за всяка постройка.