— Започнаха броенето — каза индустриалецът и взе бинокъла си. — Скоро ще разберем.
В този ден важно беше онова, което не се случи.
Точно в 14:10:00, когато ъгълът на слънцето бе идеален за видеокамерите, поставеният върху Модел I прототип бе активиран с пълна мощност за една двадесета от секундата. Цялото напрежение се състоеше в приготовленията — самият момент отмина прекалено бързо, като дъх, затаен в тревожно очакване. Но в този кратък миг различните боеприпаси и експлозиви по тестовите поставки бяха подложени на нещо, което Броуиър дръзко нарече болометрично интермодулиращо поле.
Единствено Броуиър от всички наблюдатели в контролното помещение бе в състояние да си представи какво става със структурата на материалите по време на мимолетното им излагане на полето. Бенингтън-Хастингс разсъждаваше с математически понятия, не с метафори — той виждаше уравненията така, както глухият композитор чува музиката, без технически средства, като чиста същност, която не изисква преобразуване в нещо конкретно. Другите бяха пленници на съответния училищен модел на атома, който най-твърдо се бе установил в библиотеката им от идеи, защото мигновеното преобразуване на стихийната материя нямаше място в свят или на орбитиращи електрони, или на квантова несигурност.
Ала в представите на Броуиър стихийната материя беше изчезнала, разкрита като удобна измислица, приятна за възприятията на сетивата. Материята бе само производно, вторично явление. Фундаменталните същности бяха енергията и информацията. Информацията придаваше форма на енергията, както волята превръщаше желанието в цел. След информацията се променяше и формата, докато субстанцията оставаше неизменна.
Като че ли информацията бе волята на вселената, мислеше си Броуиър, воля, налагаща ред на субстанцията — ред, който следваше спонтанното и експлозивно преобразуване, погрешно възприемано като момент на сътворението. Енергията беше по-стара от информацията, ала безформена и безвременна без нея — по-стара от материята, ала безпомощна и безполезна без нея. В тази нова и провокативна светлина Големият взрив не представляваше раждането на вселената, а на нейното съзнание.
И с типичната човешка самоувереност той и екипът му се опитваха да проникнат в механизма, с помощта на който се бе създала и се поддържаше вселената. Опитваха се да прошепнат предложение в ухото на универсалния ум, да заменят една мисъл с друга, един модел с друг. Надяваха се да открият, че свойствата на материята са също толкова произволни в настоящето, колкото и в първите секунди на космическия пожар, да демонстрират, че квантовата несигурност е само загатване за космическата гъвкавост.
Броуиър вече знаеше, че могат да разбъркват информационния пакет от обвързана енергия — каквото всъщност правеше Спусъкът. Въпросът, на който трябваше да се отговори, бе дали могат последователно да променят този информационен пакет. Но дори задаването на въпроса предполагаше гъвкавост на фундаменталния ред, предполагаше, че локалните промени ще останат локални и че енергията ще остане строго обвързана, както обещаваха уравненията на доктор Сам.
В противен случай полигонът, Пристройката, централните окръзи на Невада и може би много по-голям район щеше да изчезне в синьо-бялата пещ на хаоса. „Днес — помисли си Броуиър — или ще станем като боговете, или ще се срещнем с тях.“
Това бе драмата на момента за него — не наличието на боеприпаси на полигона, нито също толкова експлозивните политически кулиси. И именно тази перспектива правеше неподвижността и тишината на първата фаза на теста толкова вълнуваща. Още известно време нямаше да разберат какво се е случило през тази една двадесета от секундата, ала онова, което не се беше случило, изпълваше Броуиър с повече облекчение, отколкото всяко друго несъстояло се събитие.
Изтече близо половин час докато хората на Пит Макган, облечени в бронирани костюми за обезвреждане на бомби, откарат дистанционно управляемия си бронетранспортьор в полигона и натоварят в задното му отделение една трета от пробите от всяка поставка. Някои щяха да бъдат запазени за анализ, други щяха да се използват в последната фаза на експеримента. По време на чакането не разговаряше почти никой, сякаш от суеверна предпазливост.