Тя не изглеждаше убедена, но се обърна към шофьора и му даде знак.
— Да вървим.
Когато бусът стигна на стрелбището, хората на Макган бяха приготвили всичко. Имаше оръжие за всеки калибър боеприпаси и състав на експлозив, както и човек с брониран костюм за всяко оръжие. Свързаните с електрически детонатор проби бяха поставени в ями, отдалечени на сто и петдесет метра.
— Настойчиво ви съветвам да гледате от оня грозник там, госпожи и господа — каза Макган и посочи бронетранспортьора. — Вътре има два перископни монитора, така че няма да пропуснете нищо — и нищо няма да ви улучи.
Броуиър се усмихна и каза:
— Гледката оттук ми харесва. Можете да започнете, когато сте готови, господин Макган.
След това нямаше как да накарат другите да влязат в бронетранспортьора. Те останаха при Броуиър и буса, докато Макган се отдалечаваше към края на огневата линия. Той се консултира по радиостанцията с помощника си по безопасността, после вдигна червеното флагче.
Тъй като имаше вероятност някой от боеприпасите да е дефектен, Макган беше снабдил огневата линия с револвери, карабини и пушки-помпи. През следващите няколко минути това се оказа далновидно решение. Един след друг хората опитваха с различни оръжия и ги оставяха, без да успеят да стрелят.
Повтори се същото като с експлозивите. Три гранати се забиха в склона на хълма и вдигнаха само облачета червеникав прах. Електричеството безсилно обходи тестовите ями. Стоманени ударници безрезултатно паднаха върху върховете на бойните глави, пластичният взрив само съскаше в гнездата си от огнеупорни тухли.
И всичко това постепенно смъкваше тежестта от плещите на Броуиър, докато накрая той не започна да се чувства странно лек и спокоен, като балон, опрян в тавана. Когато Макган спусна червеното флагче и над стрелбището се разнесоха радостни викове, Броуиър не се включи в ликуването. Успя само широко да се усмихне — струваше му се, че от прекален възторг ще отлети.
Никой, включително самият Броуиър, не разбираше, че състоянието му е опасно. Ненадейно пред него се появи Гордън Грийн, хвана ръката му и я стисна. До него бе и Гроувър Уилман и говореше нещо, което възрастният учен не можеше да чуе. После му се нахвърли доктор Сам и го прегърна така, че едва не го събори на земята. На помощ му се притече Лий Тейър, хвана доктор Сам за яката и го замъкна някъде настрани — само за да се появи след няколко секунди и също да подложи Броуиър на смазваща гърдите прегръдка. Кръгът от тела около него се стесняваше, докато накрая паниката в очите му привлече вниманието на Арън Голдстийн.
— Махнете се, махнете се — скара им се индустриалецът, хвана Броуиър под ръка и го поведе към буса.
Двамата седнаха заедно на стъпалата и Броуиър се вкопчи в успокоителната плътност на метала.
— Добре ли си, Карл?
— Всичко беше… просто ми дойде прекалено — отвърна ученият. Гърдите му бързо се надигаха и спускаха и от гърлото му се чуваха остри, хрипливи звуци. Той се опита да се усмихне. — Кой да предполага… че човек може толкова да се развълнува… за нищо.
— За нищо ли? Не бих казал, стари приятелю.
Над двамата падна сянка и Броуиър вдигна глава. Пред тях стоеше Уилман.
— Повикаха хеликоптера и санитарите. Да ти донеса ли нещо, Карл?
— Добре съм — настоя Броуиър. — Лек топлинен удар, в най-лошия случай. — Той махна с ръка, за да отблъсне предложената му чаша вода. — Някой трябва да се обади на президента и да му каже, че имаме действащ Неутрализатор.
— Мислех довечера да се кача на самолета и да му съобщя лично — отвърна Арън. — Заради секретността и прочее.
— Сигурно така ще е най-добре — съгласи се Уилман.
— Заради секретността — повтори Броуиър. — Да, радвам се, че ми го напомняш. — Той вдигна очи към привечерното слънце. — Гроувър, пак се повтаря същата история. Къде е Гордън? Работи с Гордън — той знае какво да прави. Разбираш ли? Патентите не ме интересуват. Няма да взема нито стотинка за това откритие. Всеки, който иска Неутрализатора, може да го получи. Раздавайте го. Дайте им шанс. Дайте им шанс да се справят по-добре.
— Знаеш, че ще го направим, Карл — отвърна Голдстийн, хвана ръката на Броуиър и я стисна. — Знаеш, че ще го направим.
22.
Път към величието
„Най-голямата чест, която можем да очакваме от историята, е да бъдем наречени «миротворци». И сега Америка има тази чест… Това е нашият път към величието.“
За пет седмици Пристройката конструира заглушаващ модул за Модел I, а след още четири месеца заводи 4, 5 и 6 бяха преоборудвани за производство на неутрализатори.