— Знаеш ли, той ми приличаше на човек, дето държи в нощното си шкафче пистолет четирийсет и пети калибър, с който никога не е стрелял — отвърна Дуган.
— Значи го използва само за преспапие — като хвърли поглед през рамо, рече Тони. Дисплеят на неутрализатора на буса светеше в зелено. — Ако не се съгласи да го включим, ще му кажем ли?
— Просто ще му кажем, че трябва да го включим за няколко секунди, за да го тестваме.
Оказа се, че ключът не им е необходим. Ключалката беше разбита. Вътре липсваше половин метър от кабела на Спусъка. В кожуха на системата имаше четири дупки от куршуми.
— Добре, значи го надцених — двайсет и втори калибър — след като разгледа дупките, каза Дуган. — Знаеш ли, това може да е първият от няколко много дълги дни.
— Да го отворим — въздъхна Тони. — Ще направя списък на необходимите резервни части.
Кабинетът на председателя на Съвета на началник-щабовете бе заобиколен от пластове от протокол и украсен с икони от традиция. Като кабинет на човека, намиращ се на върха на военната пирамида, за повечето посетители той беше заплашително място. Ала в нарушение на този протокол, традиция и власт Роланд Степак се бе самопоканил, за да се възпротиви на домакина — генерал Доналд Мадисън.
— Снощи преглеждах последните доклади за боеспособността, генерал Мадисън, и трябва да ви кажа, че онова, което видях, не допринесе за спокойния ми сън — след като се настани на един от фотьойлите, започна министърът на отбраната, погледна въпросително Мадисън и зачака генералът да седне.
— Мислех, че цифрите са много добри — отвърна генералът. — Осемдесет и осем процента от самолетите ни са в бойна готовност…
— Не се опитвайте да изместите въпроса, генерал Мадисън. И не вдигайте повече пушек. Онзи от доклада ми беше достатъчен.
— Господин министър, не разбирам защо…
— О, нима? Не смятате ли, че се заблуждавате, като смятате спецчастите за готови за действие в бойна обстановка с неутрализиращо спусъчно поле?
— Не, смятам, че това е абсолютно обосновано. Всеки един от тези бойци получава пълно и интензивно обучение с алтернативни оръжия, особено с нож и ръкопашен бой.
— И всеки един от тях все още получава автомат като основно оръжие. Всеки снайперист все още носи пушка. Всяка бойна част все още основно се обучава в стрелба. И нито една от тези части, даже рейнджърите, не е подготвена да се разгърне, за да победи враг, който се намира в спусъчно поле.
— Господин министър, ако възникне такава ситуация, няма причина да не ги използваме по този начин…
— Стига, Доналд, не разговаряте с някой шашнат адвокат от Айова, който току-що пристига в града — навъсено го прекъсна Степак. — И двамата знаем, че естествената оперативна част за спецсилите е по-близо до взвод, отколкото до батальон. И двамата също знаем, че ако ги използваме като основни бойни части, ще ги изгубим за специалните операции.
— Какво значение има това? — с неприкрита горчивина попита Мадисън. — Президентът вече почти две години използва половината от тях за охрана — очевидно е, че не им се придава голяма стойност.
Степак поклати глава.
— Генерал Мадисън, това не е достойно нито за вас, нито за този кабинет. Но може би обяснява останалата част от доклада за боеспособността. Армията обучава само по една рота в боравене с лък, тояги, електрошокови оръжия и въздушни пушки със стрелички — сякаш ще ни трябват само за спецоперации.
— Това са проекти. Все още анализираме оръжията и моделите на обучение.
— Естествено — каза Степак. — Но като стана дума за модели, флотът е снабдил всичките си самолетоносачи със Спусъци, насочени срещу подводници и безпилотни самолети, но не е направил първата стъпка към създаване на алтернативен модел — нещо, което може да издържи на атака със Спусък, за разлика от всичките ни останали спецчасти.
— Невъзможно е. Можем да пуснем на вода петстотин, шестстотин, седемстотин кораба, но ако не ги въоръжим, те няма да са по-различни от яхти, участващи в регата. Не можем да се върнем към катапултите, гръцкия огън, тараните и абордажите.
— Защо не? В страната на слепите едноокият е цар. При новото състояние на нещата основната роля на флота може да се окаже транспортирането на жива сила и снаряжение, а основна заплаха може да се окажат малките, мощни, дистанционно управлявани съдове, предназначени да пробият дупка в корпуса.
— Какво „ново състояние на нещата“? — презрително попита Мадисън. — Пистолетът, ракетата, бомбата, торпедото, артилерийският снаряд — това все още е „състоянието на нещата“ и ще продължава да е така, докато сме живи и двамата с вас.