— Напоследък да сте виждали кавалеристи, генерал Мадисън? Времената се менят. Вашият проблем е, че отказвате да видите промяната, която вече е настъпила.
Той се наведе, вдигна голямото черно куфарче в скута си, натисна с палци четящите отпечатъците му електронни ключалки и отвори капака, после завъртя куфарчето така, че Мадисън да види какво има вътре. На лицето на председателя се изписа неразбиращо изражение.
— Това е прототип на миниатюрен неутрализатор, създаден от „Терабайт“ — тихо каза министърът. — Работещ прототип. Преди да вляза го включих и обезвредих всички оръжия в тази част на сградата.
— Какво?!
— Включих го само преди няколко минути. На разстояние от сто метра от този кабинет няма нито едно действащо оръжие. Ако включа неутрализатора в електрическата мрежа, ще увелича разстоянието на триста метра и ще запазя периметъра за неопределен срок. Можете да проверите пистолета, който пазите в сейфа в бюрото си, ако желаете. Или повикайте охраната. Всички сте обезоръжени.
— Какво ви дава право…
— Това е мое задължение, Доналд — точно както беше и ваше. Но вие не заложихте на печелившия кон. Не ви хареса посоката, която взимаха нещата, и се опитахте да ги спрете. Сега вече знаете, че сте сгрешили. — Степак затвори куфарчето. — Нещата стигнаха прекалено далеч, а ние не сме готови.
— Не приемам това мнение.
— Къде е най-близката ви алтернативно въоръжена част, генерал Мадисън? Какво ще стане, когато охранителното подразделение на Пентагона се опита да използва оръжията си и открие, че са неутрализирани? Вие ни държахте в конвенционална отбранителна позиция — което значи, че сте ни оставили уязвими. Разчитахте на новите си експлозиви, за да запазите статуквото, и не се подготвихте за възможността да грешите. Това е непростимо, генерал Мадисън.
Лицето на председателя почервеня и той стисна дясната си ръка в юмрук, но не отговори.
Степак се изправи и сниши глас, за да не го чуят извън стаята.
— Сега трябва да наваксаме изгубеното време и буквално за една нощ да променим отбранителната си позиция. Двамата с президента трябва да сме напълно убедени, че човекът в този кабинет притежава и способността, и далновидността да осъществи този процес.
Той замълча и даде възможност на Мадисън да приеме предложението, ала председателят упорстваше докрай и накара Степак да го каже.
— Доналд, президентът ме прати да ви благодаря за службата и да поискам оставката ви.
Мадисън премигна, после стисна очи за миг и се изправи.
— Можете да съобщите на президента, че до довечера ще я получи.
— Знам, че ще ви е признателен за съдействието, генерал Мадисън.
Степак понечи да си тръгне, но Мадисън направи крачка встрани и препречи вратата.
— Роланд — направих каквото смятах за правилно за страната.
— Ако не беше излишно, щях да попитам дали смяташ, че неизпълнението на заповедта на главнокомандващия е проява на вярност.
— Направих каквото ми диктуваше опитът — гневно отвърна Мадисън. — Искам само да осигуря нашата сигурност.
— Знам, Доналд. Проблемът е, че нашият опит не можеше да ни помогне с нищо. — Степак отново понечи да излезе.
Мадисън го хвана за ръката.
— Трябва да ме разбереш, Роланд. Не можех да опозоря пагона. Не вярвам в това. Ние учим войниците да обичат оръжието си — при това основателно.
— Разбирам, Доналд. Разбирам всичко.
— Винаги съм смятал, че ако претопиш всички мечове в плугове, утре ще откриеш, че се бият с плуговете. Спокойно можеш да запазиш мечовете, особено ако вече ги владееш до съвършенство.
— Ако мечовете бяха най-сериозният ни проблем, нямаше да водим този разговор. — Степак поклати глава. — Светът ще се преобрази и не знам дали изкопаеми като нас с теб някога ще си намерят мястото в него. Но не можем да го предотвратим. И ако не можем да помогнем, единственият доблестен изход е да не пречим.
Мадисън въздъхна и сякаш се смали.
— Да. Май е така. Може би по-младите, по-гъвкавите умове ще открият възможности там, където аз виждам само опасност.
— Сигурен съм, че приятно ще ни изненадат — каза Степак. — В края на краищата те са наши деца.
Мадисън се усмихна криво и се отдръпна от пътя му.
— Ако ми позволиш да предложа свой заместник…
— С удоволствие ще предам предложението ти на президента.
— Благодаря. Моля те, кажи му, че препоръчвам да обмисли кандидатурата на заместник-председателя генерал Хайнсър.
— И основанието ти е…
— Знам, че Бил мълчи пред президента, главно от уважение. Но по време на заседанията на Съвета е най-енергичният защитник на президентската позиция. Затова започнахме да го наричаме Самотния рейнджър. Издигането му ще прати където трябва недвусмислено послание. Предполагам, че може бързо да промени отношението на началник-щабовете, без да се налагат повече персонални промени.