Степак го погледна въпросително и той прибави:
— Не защитавам никого. Последното нещо, което ни трябва сега, е да създадем впечатление за генералски бунт. Това няма да доведе до установяване на ред и дисциплина по време на трудния преход.
Степак разбиращо кимна.
— Ще се погрижа президентът да получи препоръките ти.
Евън Столта надникна в кабинета на Гроувър Уилман, почука по касата на вратата, за да привлече вниманието му, и каза:
— Има малка промяна в цифрите. Трябва да хвърлиш един поглед.
И преди сенаторът да успее да отговори, главния стратегически консултант вече го нямаше.
Уилман въздъхна. Такъв беше ритъмът на живот в джорджтаунския офис на „Разум срещу безумието“ — непрекъснато движение. За по-малко от три месеца РСБ бе удвоил членската си маса, беше утроил персонала си и бе преместил в самостоятелна сграда Библиотеката на мира. Разрастването бе постигнато с цената на искрената всеотдайност и сега офисите на организацията повече приличаха на предизборен щаб, отколкото на фондация, повече на нервен център, отколкото на мозъчен тръст.
Още нещо бе изчезнало наред с възможността за спокойни размисли — способността на Уилман лично да контролира всички дейности на „Разум срещу безумието“. Ставаха прекалено много неща на прекалено различни места, имаше прекалено много рамене, над които да наднича, прекалено много задължения го приковаваха към настолния му комуникатор, превърнал се в единствения прозорец, през който следеше работата си и своя свят.
— Обществено мнение, тенденции, на екрана — каза той и седна на стола си, за да проучи диаграмите. Фондацията купуваше постоянно наблюдение на общественото мнение от две различни компании по шест ключови критерия в търсене на слабости от двете страни на разделеното общество.
От едната страна бяха онези, които смятаха оръжията за по-голямата опасност, които с радост щяха да живеят под закрилата на спасителен щит и които спокойно приемаха мисълта, че полицията разполага с новата техника и че обществените места са защитени с нея. След постоянно спускане от висотата на шестдесет или повече процента, тази цифра за няколко месеца бе спаднала на четиридесет. Към тази група спадаха главно жени, студенти, родители, по-възрастни хора и жители на предградията. Обединяващата ги ключова стойност беше значението, което отдаваха на обществото.
От другата страна бяха онези, които се страхуваха от тайнствените и непознати сили на Спусъка повече, отколкото от познатото присъствие на оръжията, които предпочитаха да имат оръжие, отколкото да зависят от чужда закрила, или които повече се страхуваха от тоталитарна държава, отколкото от криминалната статистика. Твърдият електорат на поддръжниците на неограниченото притежаване на оръжие възлизаше на не повече от двадесет процента от възрастното население — почти изключително бели мъже, мнозина от които имаха тайни расистки, класови или политически цели.
Ала това непреклонно ядро успешно използваше страха, за да изгради коалиция на мнозинството срещу държавното и частното използване на Спусъка. Коалицията разчиташе главно на провинциалните семейства, градските ергени, консервативните абсолютисти, бедните работници, недоволните и младите либерали, заблудени да вярват, че защитават личната свобода. Но истинската обединяваща стойност, показваше статистиката, бе „сакралната единица“ — един мъж, едно семейство, един цвят, една вяра.
Възвръщането на привърженици на тази група означаваше да се обърнат към техните страхове и да разбудят съвестта им. Това не бяха лесни задачи. Често страхът беше глух за разума, а съвестта — безчувствена към чуждото нещастие.
Ала Солта имаше право — новите статистики показваха известна промяна на цифрите.
Уилман предполагаше, че знае причината. Агитационната комисия на „Разум срещу безумието“ усърдно издирваше истории за успеха на спасителния щит в целия свят и агресивно ги показваше по медиите. През последните няколко седмици комисията бе направила няколко изключителни удара, благодарение главно на събития извън границите на Америка.
На Юкатан древните градове на маите Уксмал, Лабна и Чичен Ица бяха отворени за туристи за пръв път след близо десетилетие. Спусъкът беше сложил край на гражданската война в страната на тези археологически богатства, но именно Неутрализаторът ги бе разчистил, без да има опасност за храмовете.