Срещата в Рок Крик Парк мина нормално и без засечки. Няколкото думи, необходими за сделката, бяха заглушени от рева на автомобилите по околовръстната магистрала и Малок размени остатъка от парите си за петстотинте грама пластичен експлозив.
— Чист ли е?
— Абсолютно. Лично познавам майстора.
Въпреки това уверение Малок беше предпазлив. Участието на ФБР в огромната измама със Спусъка не се ограничаваше само до поставяне на микроскопични радиодетонатори в предлаганите на пазара експлозиви и до тайно облъчване на боеприпасите. Според информацията на „Търсачи на истина“, Бюрото също разполагаше с десетки агенти под прикритие в малките „патриотични лаборатории“.
Затова Малок остави джипа си в парка и продължи пеш към целта си по грижливо начертан заобиколен път, който го отведе по горски пътеки и тихи улички, без нито веднъж да наближи посолство, туристическа забележителност, обществена сграда или голямо кръстовище. Ако го бяха предали, той бе решен да го установи едва когато застанеше пред цитаделата на врага.
Ала не го бяха предали. Малок стигна и влезе в цитаделата, погледна безизразните лица на мравките вътре и призова техния господар, за да се разправи с него. Това трябваше да е изключително драматичен момент, но действителността го разочарова.
Като се наслаждаваше на очакването, той изчака на късата опашка пред рецепцията.
— Искам да видя началника ви — каза Малок, когато дойде редът му. Ръководителят на отдела дойде и се представи. Малок го заведе в една от кабинките за разговори до западната стена и му показа бомбата и залепения за дясната му длан детонатор.
— Знам истината за Спусъка. Искам да видя Уилман. Повикай го тук, без да вдигаш шум, иначе всички ще загинат. Ако го повикаш, ще позволя на тези хора да си отидат.
— Не съм сигурен дали в момента сенаторът е тук — отвърна Доналд. — Ще се опитам да се свържа с него.
— Дано опитът ти да е успешен. Нося достатъчно експлозив, за да съборя цялата сграда.
— Може ли да го съобщя на сенатора?
— Не. Просто го повикай тук. Аз ще му обясня как стоят нещата.
Той изслуша разговора с Уилман и остана доволен от развитието му. После по негово настояване двамата се върнаха при рецепцията. Оттам Малок можеше да наблюдава двата входа в помещението — вратата и стълбището. Освен това имаше плот от дъб и стомана и шестима служители, които да използва като щитове в случай, че се появи някой нежелан или неочакван.
В чакалнята и на рецепцията все още имаше клиенти и Малок каза на ръководителя на отдела да се погрижи персоналът да си върши работата както обикновено. Но докато минутите се нижеха и Уилман го нямаше, започна да преосмисля тактиката си.
Беше решил да се представи само на шефа на отдела, защото не искаше да се занимава с цяла стая уплашени хора — те бяха също толкова полезни заложници и без да съзнават опасността, и така нямаше голяма вероятност да извършат нещо глупаво. Бе решил да настоява Уилман да слезе, вместо да го заведат при него, заради риска от засада — не познаваше сградата и не искаше никакви изненади преди да изпълни целта си.
Но колкото повече чакаше, толкова повече разбираше, че не е обмислил достатъчно възможността Уилман да е страхливец и да се наложи да го засрами, за да го принуди да се държи достойно. Колкото повече наблюдаваше работата на персонала, толкова по-безобидни му се струваха хората — по-скоро като термити, отколкото като овце, също разрушителни и непоправими по природа. И колкото повече хора минаваха през главния вход, толкова повече се тревожеше, че може да са цивилни полицаи и убийци от спецслужбите.
— Защо се бави толкова? — попита той началник-отдела. — Къде е?
— Не знам — отвърна Доналд. — Но мога пак да му пратя съобщение по пейджъра…
— Не. Ще направиш друго. Ще затвориш сградата. Изкарай всички клиенти навън и заключи вратите.
— Какво да им кажа?
— Не ми пука какво ще им кажеш, стига да ги изкараш оттук. Действай. Изтичане на газ, срив на мрежата, пожарна тревога — вие сте опитни в лъжите. Импровизирай.
Но когато началникът се подчини, Малок вече не се чувстваше сигурен. Наблюдаваха го повече от дванадесет чифта очи, някои въпросително, други любопитно, дори весело, но не и уплашено.