— Аз гледах — отвърна Кенет, вдигна наградата и внимателно я изтръска от парчетата пластмаса и стъкло. — Той направи така, че да изглежда като че ли само побърканите искат да се защитават.
— Веднага проверете кой е тоя Малок и какво е правил там.
— Смяташ, че е инсценирано ли?
— Да, по дяволите — презрително каза Трент. — Уилман докара четири от основните информационни служби толкова бързо, че не пропуснаха абсолютно нищо. Четири информационни служби, които отразяват на живо събитието поради една-единствена причина — надяват се да ни покажат бомбен атентат, масово убийство в реално време. А какво прави Уилман? — Трент разпери ръце. — Преспокойно ни изнася лекция за насилието и човешката еволюция, като знае, че предават всяка негова дума, защото всички гледаме с надеждата да видим кръвопролитие.
— Нямаше да го направи, ако не знаеше, че няма да има никакво кръвопролитие — продължи той ядосано. — Естествено, че е инсценировка. И това ще му се размине. Страхотна история: смел кръстоносец, фанатичен убиец, вледеняващо докосване до смъртта. Копеле гадно!
— Ще видя какво можем да намерим за Малок — каза Кенет и сложи наградата на бюрото на Трент. — И ще ти поръчам нов тринитрон.
И излезе.
Джоулин колебливо остана на прага.
— Мога ли да направя нещо, господин Трент?
— Не знам дали даже аз мога да направя нещо — изсумтя той. — Той ни се подиграва, Джоулин, вижда се по очите му. Те убиват хора, взимат ни оръжията и ни хвърлят на вълците — погубват конституцията, — а той ни чете лекция по морал!
Трент грабна ореховия куб и пак го хвърли по екрана. Този път беше възнаграден с пропукване и лютив дим, но това не го задоволи.
— Остави ме сам, Джоулин — мрачно каза Трент.
Секретарката се поколеба, после се подчини. Трент тежко се облегна на бюрото си. Гърдите му учестено се надигаха и спускаха, кръвта му кипеше в безсилна ярост.
— Господи, помогни ми! Той не заслужава да спи спокойно нощем. Помогни ми да му отнема съня. Дай ми смелост, търпение, мъдрост и някъде, някак си само един изстрел…
После с треперещи ръце започна да пише оставката си като председател на НОА.
През следващите няколко седмици Джон Трент повтаряше едно и също на приятелите си и пиявиците от медиите — че е бил председател два пъти по-дълго от предшественика си, че е готов да погледне на проблемите от друг ъгъл, че иска да отдели време за пътуване и лични въпроси, че остава верен на безкомпромисната защита на конституцията и свободите на гражданите и че проучва възможността да се ангажира по-пряко в политиката, отколкото е можел на предишния си пост.
Всичко това беше вярно, но той се погрижи приятелите му да го разберат по-различно от политическите медии, които посветиха няколко информационни цикъла на анализ на историята и перспективите за образуване на нови политически партии и после насочиха вниманието си другаде.
Трент вече бе започнал тайно да се свързва с хората, които беше избрал. Ограничаваше се с отделни личности — никакви комитети, армии, асоциации и паравоенни организации. През последните месеци тяхното поведение показваше пълна липса на професионализъм.
Боб Бауман се беше обесил в щатския затвор на Вирджиния преди да го изправят пред съд за кражба на неутрализаторен бус от магистралата край Роли. Заговорът на Закари Тейлър Грант срещу съдията от Върховния съд Хана Лоуб бе издаден от член на Опълчението на таралежите, получил половин милион долара от Фокс Медия за изключителен видеорепортаж. Мел Йост публикуваше „Вашингтонски военни престъпления“ от Барбадос.
От другите, които се появяваха по новините, щабът на Бостънските ездачи край езерото Шамплейн беше разоръжен от специална тактическа група на ФБР. Властите разполагаха с достатъчно доказателства, за да свържат Ездачите с три неуспешни бомбени атентата срещу клиники за аборти в Нова Англия. Кели Мартин и Мечът на свободата все още вилнееха в северните части на Средния запад и бяха поели отговорността за повече от двадесет бомбени атентата. Ала техният избор на цели — главно ресторанти и магазини в градчета почти без неутрализаторни инсталации — всъщност правеше антиреклама на каузата.
Във федералните затвори лежаха общо шестнадесет неуспели убийци, обвинени в пет опита за атентат срещу президента. Имаше и три известни опита за атентат срещу Уилман, осем срещу еврейския индустриалец и пет срещу различни членове на кабинета. Повечето не бяха привлекли особено много вниманието на медиите, които очевидно бяха заключили, че няма нищо интересно в това някой да жертва живота и свободата си заради някакъв принцип. Мъртвите и затворниците бяха герои за свободните медии, но без модерни диети, секс и известни личности, които да поддържат рейтинга, не представляваха нищо повече от безсмислен шум.