Трент търпеливо и решително проучи всяка операция и всеки от елементите, които бяха довели до това положение. И всичките му проучвания го научиха на нещо — че некадърността рядко служи за пример. Но в крайна сметка изплуваха две причини: прекаленото усложняване и липсата на смелост. Онова, което хората наричаха лош късмет, всъщност нямаше нищо общо с късмета.
Трент занесе наученото в Атлантик Сити — в хотел „Ню Фландърс“, място, препоръчано му от Анджело Дибартоло — където се проведе единствената среща в целия заговор. Срещата обаче бе странна. Четиримата заговорници бяха пропътували известно разстояние, за да са в един и същ град и една и съща сграда, но Трент беше наредил никога да не са в една и съща стая или на една и съща маса.
Първият бе Тери Стюарт, тридесет и една годишен бивш нещатен агент на ЦРУ, изгубил изгодна работа като „съветник“ по паравоенните организации, след като Гроувър Уилман беше разкрил тайната война на президента Енглър в Колумбия. Стюарт (или Гуч, както предпочиташе да го наричат) имаше подготовка на командос от спецчастите, връзки на наемник и водеше толкова незабележимо съществуване, че само установяването на контакт с него бе изисквало трима посредници.
На второ място по опасност се нареждаше работата на Измъквача, както му казваше Трент, който щеше да уреди срещата. Измъквача трябваше да знае точно какъв е планът — а Трент не можеше да го разкрие пред кого да е. Ала неговото открито участие означаваше, че Измъквача също ще трябва да е в състояние да отрече, че е знаел за намеренията на Трент, и убедително да може да твърди, че е бил нает само да свърши някаква работа.
Това съчетание от финансов мотив, безпощадност и нагли лъжи изискваше печен адвокат. Трент откри такъв в лицето на Рой Карни, чиято малка, но уважавана фирма бе представлявала голям брой консервативни клиенти. Освен това средният му син членуваше в Калифорнийската гранична гвардия, антиемигрантска организация, чиито доброволни усилия бяха пратили десетки латиноамериканци в болницата (и поне трима в гроба).
Последното парче от мозайката беше консултантът по въпросите на безопасността от Атланта Бен Бранигън, тайнственият човек зад интернетския псевдоним „Пищова“. Само няколко дни след президентското обръщение за Спусъка Пищова бе написал умозрителен анализ на методите за неговото преодоляване. Следващите му публикации в мрежата съдържаха още по-сложни и авторитетни критики на системите за сигурност, изградени на базата на спасителни щитове. Бранигън се обявяваше за „безплатна библиотека“ и беше станал неоспорим цивилен експерт по устройствата на Хортън. Нямаше доказателства, че някога е правил нещо повече от това да предложи анонимен публичен съвет, ала Трент знаеше как да изкуши човек, който има гордост.
Свършиха си работата изцяло по фиброоптичната мрежа за телезаседания на хотела, която според уверенията на Дибартоло бе абсолютно надеждна. Вътрешните разговори между отделните стаи не излизаха навън нито по кабел, нито в ефир и скрамблерите във всеки апартамент изключваха подслушване от страна на хотелските служители.
„Моето семейство обича «Фландърс» — с дружелюбна усмивка беше казал Дибартоло. — От три години се срещаме там на всеки шест месеца и никога не сме имали проблеми. Знаят какво значи дискретност. Знаят, че това е важно за бъдещето на хотела им.“
Като прие думите му за абсолютна истина, Трент реши, че именно Дибартоло е отговорен за двата микропредавателя, които откри в апартамента. Той се беше обърнал към мафиота, за да му предложи безопасно място за среща, но нито му бе казал каква е целта на срещата, нито го беше поканил да участва в нея. От тази гледна точка любопитството на Дибартоло бе обяснимо, ала Трент въпреки това пусна бръмбарите в тоалетната. От този момент нататък претърсваше апартамента всеки път щом спеше там, след като се връщаше отнякъде или след като беше влизала камериерката, макар че така и не намери други подслушвателни устройства.
Ако го бе подслушвал, Дибартоло щеше да научи всичко, което го интересуваше, още през първите десет минути, освен имената на другите участници, а те никога не се споменаваха.
— Възнамерявам да убия сенатор Гроувър Уилман на живо по телевизията — спокойно заяви Трент. Не си направи труда да обоснове решението си — или правилно бе преценил нагласата и характера на другите, или не. — Вашата роля е да ми помогнете двамата с Уилман да се озовем в стая, в която има оръжие и поне една работеща камера.