— Уилман не ходи никъде без неутрализаторен бус. Той живее в Хортъново пространство — отвърна Пищова. — Със сила ли ще го победим, или ще го примамим да излезе от леговището си?
— Мога да го накарам да изтегли такава карта, каквато ние искаме да държи — каза Трент. — Ще го решим заедно. Но предпочитам колкото може повече да прилича на случая с Малок — лице в лице, на място, което той смята, че контролира.
— Психологическа операция — отбеляза Гуч. — Одобрявам.
— Имам един въпрос относно сценария — рече Измъквача. — Защо се замесвате в това? Или пък камерите. Същата цел може да се постигне с обикновена бомба — което може би изобщо няма да е лесно.
— Изобщо няма да е трудно — възрази Гуч. — Само бомбата трябва да е голяма.
— И саможертвата — прибави Измъквача. — Но защо да го правите лично? Има и други начини да го очистите. Той приема избиратели. Пътува до офиса си. Ходи на черква.
— Не ходи — отвърна Трент. — Той е хуманист атеист.
— Тогава няма нужда да се безпокоим, че Господ ще го спаси, нали? — без намек за усмивка попита Гуч. — Вижте, една военна снайперистка пушка има обсег на действие около километър. Аз мога да улуча всичко на разстояние до шестстотин метра. Той не може да е толкова строго охраняван, че никога да не си подава носа навън.
— Уилман вече почти не напуска окръг Колумбия, а Вашингтон наистина е строго охраняван — каза Пищова. — Как ще го измъкнем за изстрел от шестстотин метра?
— Не — поклати глава Трент. — Чуйте ме. Не е достатъчно да го убием. Можем да го направим по сто начина и да не спечелим нищо. Смъртта му трябва да показва, че каузата му е напразна — щом Гроувър Уилман не е в безопасност, как може някой обикновен човек да се надява на това? По-добре да си запазя стария пистолет, отколкото да разчитам на вълшебни лъчи. И трябва да стане публично, пред камери. Той обича камерите. Преди да умре ще покажа на всички, че е лъжец и страхливец. Импотентен страхливец.
Измъквача прехапа устни.
— Не ви ли е страх, че може да го превърнете в мъченик?
— Не — категорично отвърна Трент. — Истинските мъченици са хората, които умират, защото Гроувър Уилман ги е разоръжил. Правя го именно заради тях. Някой трябва да спаси всички тия изложени на опасност хора. Някой трябва да възстанови равновесието. Ние можем да го направим, господа. Вярвам, че можем.
— Знаете, че можем — каза Гуч.
— Добре тогава — рече Пищова. — Ще трябва да го измъкнем от Вашингтон. Въпросът е къде. После ще трябва да решим как.
— Трябва да е някъде, където Уилман ще си мисли, че командва парада — отвърна Гуч. — Ще му покажем, че греши.
Малко оставаше Евън Столта да се разкрещи на Гроувър Уилман.
— Защо изобщо мислиш за това? Той е неудачник, сенаторе, изгуби големия си случай, а сега си изгуби и работата — известно ти е, че са го изхвърлили. Защо искаш да го спасиш? Защо искаш да го издигнеш на своето равнище?
Уилман се усмихна вбесяващо търпеливо.
— Защо да го оставим без отговор? Защо да бягаме от дебатите, щом вярваме в позициите си?
— Тогава защо трябва да го правиш ти? Нека му отговори Мартинсън, Роканън или Шулц — настояваше Столта. — Ти си имаш достатъчно работа. В Сената се очертават проблеми с Джил Маси. Всъщност, ами ако Джон Трент още работи с Маси? Ами ако това голямо публично предизвикателство е само игра?
— За да ме накарат да напусна града и да прокарат някой закон, докато ме няма ли? — Уилман се засмя. — Това е параноя, Ев. В Сената всичко става толкова бавно, че този номер няма да мине. Пък и аз няма да пътувам с карета, теглена от коне.
Столта се намръщи и седна на страничната облегалка на един от столовете за гости.
— Именно пътуването ме безпокои. Сенаторе… — Той енергично поклати глава и потърси точните думи. — Може да се случи нещо. Защо трябва лично да присъстваш? Можеш да имаш огромна публика и с виртуален дебат.
— Можем да разговаряме лично и пак да имаме огромна виртуална публика — отвърна Уилман. — Какво може да се случи?
— Гроувър…
— Просто искам да видя дали можеш да го кажеш.
— Добре — гневно рече стратегическият консултант. — Защото има хора, които ти мислят злото, по дяволите! Според мен не бива да им даваш извънредни възможности.
— Смяташ ли, че това е нещо ново за мен, Ев? — тихо, почти неуверено попита сенаторът. — Всяка сутрин чета писма, изпълнени с омраза, още отпреди ти да дойдеш при мен. Знам, че повечето от авторите им не го мислят сериозно, но има и такива, които ме мразят. Аз съм гръмоотвод за всеки, който мисли, че неговият свят ще се срути, ако се откаже от правото си да застреля жена си, детето си, съседа си, шефа си или пияния терорист, по погрешка почукал на неговата врата.