Още отначало стана ясно, че публиката в аудитория „Коен“ е настроена в негова полза, но въпреки това Гроувър Уилман не можеше да не остане доволен от реакцията й. След топлото посрещане за пет минути на четири пъти го прекъсваха с аплодисменти. Накрая дори се чуваха одобрителни викове, макар че водещият незабавно напомни правилата на дебата. Така или иначе, това до голяма степен затрудняваше Трент.
За изненада на сенатора, той като че ли не забелязваше публиката и се обръщаше само към Уилман.
— Много хитро от ваша страна, господин сенатор, да се опитате да поставите въпроса в контекста на разума срещу безумието — без дори да хвърли поглед към аудиторията, започна Трент. — Ако ви го позволим, всеки, който ви се противопостави, ще трябва да доказва, че не е луд. Вие и вашите съюзници наистина положихте много усилия да внушите на хората, че всеки, който поддържа частното притежаване на оръжие и ограниченото използване на сила, не е нормален.
— Тук съм — продължи той, — за да отхвърля това внушение. Тук съм, за да защитя дълбокото убеждение на десетки милиони разумни американци, че всъщност разоръжаването е трагично, фатално ирационално. Тук съм, за да заявя без срам или колебание, че да вдигнеш оръжие и да убиеш някого може да е абсолютно логична постъпка, резултат от най-висш морал — и вие ще ми помогнете да се аргументирам.
— Едва ли — обади се Уилман и се усмихна на публиката. От първите няколко реда се чу кискане и водещият укори Уилман за прекъсването. — Моите извинения, господин Трент — каза сенаторът. — Моля, продължавайте.
Очакваната гневна червенина не обля шията на Трент.
— Сенатор Уилман, във всичките ви многобройни изказвания по този въпрос, в цялата пропаганда, с която вие и вашата организация ни заливате, никога не съм забелязвал да засягате един проблем. След като отнемете огнестрелното оръжие на хората, какво предлагате да правим с онези, които имат ножове? Вие заобикаляте този проблем, казвате ни, че полицията ще остане въоръжена, че няма да позволим на врага да получи преимущество, че можем да пътуваме на групи, да организираме квартални патрули и да тренираме бойни изкуства… Но това значи, че вашето разоръжаване е измама. Вие не искате да се избавите от оръжията, господин сенатор, а само от нашите оръжия…
Макар тези думи да звучаха като таен знак, Бранигън всъщност чакаше Стюарт, а не Трент. Той нетърпеливо отговори на сигнализиращия комуникатор.
— Заех позиция — каза Стюарт.
— Тръгвам — отвърна Пищова, изчисти паметта на комуникатора и го остави на дясната седалка — също като самия бус, машината беше взета под наем и Бранигън вече нямаше нужда от нея.
Взе само дългия черен фенер с шест батерии, на който бе отделил изключително много време и внимание. Стюарт подигравателно го наричаше „двусъставен пистолет стелт“, но въпреки това оценяваше механизмите, които заедно бяха монтирали в него.
Когато Бранигън слезе от буса, на тридесет метра наоколо нямаше никого. Той закрачи зад паркираните автомобили, като спокойно размахваше фенера и се движеше към тоалетната, определена за представителите на медиите. Когато мина зад неутрализаторния бус, Пищова внезапно промени посоката си и се запъти към него. Две дълги крачки и стигна на една ръка от колата.
Стиснал с две ръце цилиндричната част на фенера, той притисна широкия пръстен на стъклото към лявата врата и плъзна копчето напред. Устройството подскочи в дланите му и се разнесе звук като от затръшната автомобилна врата. Той бе причинен от закален стоманен шип, пробил дупка в метала.
Съскането, което последва, можеше да се оприличи на изпусната гума. Този звук идваше от впръскването на провеждащ електричество аерозол в дупката. След две секунди настана тишина.
Дясната предна врата на буса рязко се отвори и се блъсна в съседната кола, после пак се затвори.
Бранигън пусна фенерчето, отстъпи, погледна към страничното огледало и срещна очите на шофьора.
След секунда се разнесе приглушен пукот — аерозолът бе образувал десетки волтови дъги за електричеството, течащо през неутрализатора и неговия генератор. Пищова го видя в огледалото зад шофьора: мълния, бясно танцуваща в метална бутилка. Вибрирането на генератора се превърна във вой, после се възцари тишина. Мъжете в буса бяха неподвижни.