— Както желаете. Аз ще им кажа. Госпожи и господа, деканът Франклин иска да знаете, че неутрализаторът на сенатор Уилман е претърпял повреда и в момента не е в състояние да ви защити. — Разочарован от липсата на реакция, Трент впери очи в тях. — Може би деканът ще ни каже какво трябва да е поведението на един разумен човек? Или сенаторът? Не?
Той пристъпи към катедрата си, хвана с две ръце полегатия й капак, вдигна го и го хвърли на пода. После бръкна вътре, извади скрития пистолет и го вдигна над главата си.
— Какво ще кажете сега? — попита Трент в тишината. — Какво ще кажете? — Насочи оръжието към публиката. Не се разнесоха викове и крясъци, само шепот и гневно мърморене. — Нашият президент направи същото и го смяташе за изключително възпитателно, нали? Затова нека наречем и това „урок“. Ти — ти, на пътеката, сядай си на мястото. Не съм те освободил.
Трент се обърна и насочи пистолета към гърдите на Гроувър Уилман.
— Вие сте много умен човек, сенатор Уилман. Всички смятат така. Искам да анализирате това положение и да ми кажете не предпочитате ли вие да държите пистолета?
— Той е бил тук преди неутрализаторът да бъде повреден — отвърна Уилман. — Сигурен ли сте, че още функционира?
Докато камерите на Небесно око се приближаваха и се блъскаха за най-добър ъгъл, Трент леко повдигна ръката си и стреля над главата на сенатора. Куршумът се заби в изкуствената дървена ламперия. Звукът беше достатъчно убедителен, за да накара десетина души от публиката да се хвърлят към вратите. Уилман се сепна, но не потръпна. Деканът Франклин приклекна.
— Азиди — поясни Трент. — Господин декан, защо не седнете при другите студенти?
— Какво искате, Джон? — попита Уилман.
— Не се опитвай да ме „работиш“, Гроувър. Просто отговори на въпроса ми. Искам истината — не предпочиташ ли ти да държиш пистолета?
— Не.
— Лъжец. — Той отново погледна към публиката. — Знаеш ли, те наистина не разбират стадната концепция, която им навираш под носа. Ако всички се бяха втурнали на сцената, със сигурност щяха да ме разоръжат. Ако всички се бяха насочили към изходите, повечето щяха да успеят да се измъкнат. Не е ли странно? Те не искат да са онези, които ще умрат. Не смяташ ли, че е разумно?
— Какво искате, господин Трент? Мен ли? Тогава ги пуснете да си вървят.
— Съжалявам. Имам нужда от помощта им, за да изложа аргументите си. И от твоята. Те са тук, точно както искаше ти, невъоръжени и безпомощни пред лицето на агресията. Не мислиш ли, че най-после ще научат нещо за реалния свят? Този път им кажи истината, сенаторе — харесва ли ти да си безсилен?
— Тъкмо си мислех — все още вбесяващо спокоен, каза Уилман, — че пет минути преди да излезем на сцената не бях решил коя катедра да избера.
Трент се засмя.
— Добре — отлично! Тогава може би трябва да провериш в своята катедра.
Уилман с очевидна неохота вдигна капака и внимателно го остави на пода. Камерите на Небесни очи се насочиха наляво, за да надникнат над рамото му, докато той намръщено гледаше съдържанието на катедрата.
— За онези от вас, които нямат възможност да видят, сенатор Уилман откри, че има пистолет също като моя — каза Трент. — Сенаторе, какви са „рационалните“ ти възможности сега? Появиха ли се нови? Какво според теб очакват приятелите ти от публиката? Какво ще кажеш за малко игра в стил Джими Стюарт и Джон Уейн?
— Винаги съм подозирал, че сте научили всичко, което знаете за оръжията, от уестърните, Джон. Ролята на Шейн ли играете сега? „Вдигни пистолета, момче…“
— Е, защо не го вдигнеш? Вдигни пистолета и може би ще успееш да промениш тази сцена.
Уилман отпусна ръце от двете си страни и отстъпи настрани от катедрата.
— Това ли било? Трябва ви публично оправдание, иначе не можете да ме убиете?
— Не можеш да ме объркаш с приказки, сенаторе, затова не се и опитвай. Аз съм разумен човек, взел разумно решение. Сега искам да видя как действа твоята морална логика.
— Не — каза Уилман. — Няма да участвам.
— Ако да се спасиш не е достатъчно основание да вдигнеш пистолета, мога да ти предложа още два мотива. — Трент извади комуникатора от джоба на крачола си и разпъна антената. — Мисля, че безжичен телефон за пръв път е бил използван като детонатор в инцидента в „Мол ъв Америка“, нали? Разбира се, нещастникът забравил да изтрие рекламните обаждания от банката на жена си и работата не станала точно според очакванията му.
— Вие наистина сте луд, Трент — вече ядосан, каза Уилман. — Къде е бомбата?
Дори само тази дума беше достатъчна, за да предизвика ахкания и викове сред публиката. Преди да отговори, Трент се наслади на удоволствието от успеха.