— Внимавай, Лари — хвърля ти примамка…
Дилард махна с ръка.
— Престъпления… не, вие не сте ме слушали, как тогава очаквате да разберете? Не съм казал, че сме били жертви. Но вие ни правите лесна плячка. Жена ми тежи петдесет и два килограма. Как да се справи с изнасилвач, два пъти по-едър от нея? Как синът ми да се прибере вкъщи, ако мюсюлманската банда в училище го нападне?
— Жена ви навсякъде ли ходеше въоръжена?
— И веднъж месечно се упражняваше на стрелбището.
— Синът ви с пистолет ли ходеше на училище?
Дилард като че ли се стресна, но предизвикателството надделя над дискретността.
— Точно така, по дяволите — докато не се появи една от вашите фашистки части и не превърна училището в зона свободна от конституция.
— Внасянето на оръжие в училище не беше ли вече противозаконно?
— Нападението също, но това не попречи на проклетите мюсюлмани да пратят един от приятелите на Кен за три седмици в болницата.
— Значи вие учите сина си да нарушава закона, така ли?
— Когато законът е лош. Когато законът е противоконституционен. Това е мой граждански дълг.
— Разбирам — кимна Бреланд. — Но смятате ли, че шансовете ви ще са по-големи, ако изнасилвачът и бандата са въоръжени също като жена ви и сина ви? Мислите ли, че тази надпревара във въоръжаването увеличава шансовете им да се приберат вкъщи?
— Имахме ли друг избор? — намеси се една от застаналите наблизо жени. — Никога да не излизаме от къщи ли? Да очакваме да ни пази полицията, когато те ни казват, че това не било тяхна работа? Да създадем свои банди ли? Или може би смятате, че ние жените просто трябва да лягаме пред изнасилвачите? Може би това е представата ви за цивилизовано общество?
— Какво основание съм ви дал да мислите така? — попита Бреланд. — Защо вярвате, че ме е грижа само за убийствата, а не за другите видове престъпления?
— А как иначе? — отвърна Дилард. — Явно не ви интересуват престъпленията, които могат да предотвратят нашите оръжия — в противен случай нямаше да ни ги отнемете.
— Господин Дилард, ще съм ви благодарен, ако ме оставите сам да говоря за себе си — каза президентът. — Знам, че според някои проучвания въоръжените добри хора предотвратяват два милиона опита за извършване на престъпление годишно. Когато обсъдих въпроса с директора на ФБР, той ми каза, че цифрата била по-близо до пет-шестстотин хиляди…
— И така по-лесно можете да пренебрегнете жертвите — обади се някой от тълпата.
— Ей, така не е честно — извика друг глас. — Може пък да му харесва да има по-голяма престъпност. Ако ни разоръжи, ние ще дойдем да молим правителството за помощ и закрила. Този град иска да сме зависими.
Бреланд потърси с поглед говорещия.
— Защо предпочитате да си измисляте моите позиции, вместо да чуете какво имам да ви кажа? Ако е защото вече сте решили да не ми вярвате, защо изобщо сте тук? — Той се обърна и погледна полковника. — Канех се да отбележа, че ако броите предотвратените от оръжие престъпления, трябва да смятате и тези, чието извършване позволяват оръжията.
— Това е глупост — подигравателно каза една ниска жена, застанала до полковник Харис. — Оръжията не превръщат хората в престъпници. С братята ми сме отгледани с оръжия. Със съпруга ми сме отгледали децата си с оръжия. В рода ни няма нито един кръвожаден престъпник. Можете ли да го обясните?
— Добро възпитание. Правилно отношение към алкохола и наркотиците. Грижи за децата и любов помежду ви. Достатъчно контрол над собствения ви живот… И не малка доза късмет — рече Бреланд. — Но няма нужда да сме наивни, нали? Не е случайно, че хората посягат към оръжието, когато искат повече власт над живота. В това няма разлика между онези, които спазват закона, и престъпниците.
При тези думи изражението на полковник Харис стана ледено, и не само нейното.
— Е, щом не виждате разликата между убийците и хората като нас — каза Дилард, — всичко е ясно. Мисля, че вече ви разбираме много по-добре.
Президентът се намръщи.
— Не съм казал това. Хайде, тук няма публика, пред която да играем — всички тези хора вече са с вас. — Бреланд бавно описа кръг с две ръце. — Не може ли да сме малко по-честни? Независимо дали лошият е насочил пистолета към добрия или обратно, в този момент вие искате едно и също: власт, сила, тежест — контрол.
— Аз съм от добрите — каза мъж с голямо шкембе и с огромен пистолет в ръка. — Просто искам да ме оставят на мира.
— С други думи искате светът да е такъв, какъвто желаете вие — а това значи контрол. Това не е някаква тайна истина, която не може да се изрича на глас, нали? — попита президентът. — Оръжията са също като армиите — има само две причини да ги насочите срещу някого…