Списъкът зае цялата дясна половина на екрана.
— Не, по дяволите! Искам само персонала — ръководния състав. Къде е Чарли Пот?
— Тръгна си, господин президент.
— Бърк?
— Тази вечер е дежурен капитан Милтън.
— А госпожа Толман? По дяволите, аз я пуснах да се прибира, щеше да има гости за вечеря! Има ли някой от административния персонал? А в библиотеката? И изобщо колко е часът?
— В административната служба има един техник, в библиотеката няма никой. Часът е два и десет, господин президент.
Бреланд нетърпеливо махна с ръка.
— Глас. Затвори и изчисти. — Той се замисли за миг. — Глас. Търсене в мрежата. Кавички, футуриани, край на кавичките.
Двадесетминутното търсене откри една комедийна трупа, едно музикално трио, две групи от почитатели на научна фантастика (Нови футуриани и Нови истински футуриани) и една от мъртви писатели (но сред тях нямаше Стърджън, за когото беше споменал Шрок), два романа, един двуизмерен филм, една виртуална приключенска игра и един комикс — абсолютно нищо, свързано със символа Q.
Самият символ се срещаше в няколко сайта, посветени на Стърджън, наред с цитати за любовта, разума и световния мир. Ала и тук нищо не водеше към Шрок и Харис, а още по-малко към Съюза за хуманно бъдеще — организацията нямаше никакво интернет присъствие, което озадачи президента. И дори мощните търсачки, поддържани за него от Националната информационна служба, не можаха да свържат Уендъл Шрок и Каръл Уестин Харис.
„По дяволите етикета“ — помисли си Бреланд и се обади на Шрок. Трябваше да използва друга играчка от комплекта на НИС, за да се провре през съобщителната система на главния експерт и да принуди телефона му да зазвъни.
— Какво става? Кой е? — сънено попита Шрок.
— Трябва да поговоря с вас, Уендъл — каза президентът. — Глас. Прати видео.
— Господин президент. — В гласа на експерта ясно се долавяше изненада.
Бреланд протегна визитката на Харис към обектива и каза:
— Тази вечер ми направиха неочаквана услуга.
— Да, научих — отвърна Шрок.
— Какво… сте научили? Откъде?
— В парка е имало поне три миникамери, господин президент. Предават историята по нощните новини.
— Копеле…
В същия момент на стенния екран се появи разрошеният Шрок.
— Всъщност беше страхотно, господин президент. Освен това научих от Каръл в мрежата.
— Значи тя е от вашите хора. За това ли разговаряхме тогава? Това ли е помощта, която ми обещахте?
— Не, господин президент. Просто извадихте невероятен късмет.
Бреланд поклати глава и отново погледна експерта.
— Уендъл, наистина ще съм ви признателен, ако ми обясните. Кои сте вие? Нали знаете, този ваш символ го няма никъде в мрежата.
Шрок весело се засмя.
— Просто трябва да знаете как да го търсите. Добре, обяснение. Няма нито верую, нито устав, така че ще трябва да се задоволите с евангелието от Уендъл. Ще ви кажа и какво се промени през последните два дни.
— Футурианите се родиха в мрежата и не можеха да съществуват без нея — продължи той сериозно. — Основателите й се срещаха там и днес членовете поддържат връзка чрез нея. Причината е проста — мрежата тъне в невежество, дезинформация, враждебност, шарлатанство, пропаганда, правдоподобна псевдонаука, оправдания и обикновена глупост. Ние футурианите намираме всичко това за ужасно, защото смятаме, че можем да постигнем нещо повече, да искаме повече и от себе си, и от другите.
— В предишния ни разговор споменахте нещо за това.
Шрок кимна.
— Според нас във всяко човешко същество има искрица здрав разум — и на нейната светлина можете да зърнете единството на човечеството и пътя към нашето бъдеще.
— Може да се наложи да ви открадна тези думи.
— Нямам нищо против. Е, за да принадлежите към футурианите, не сте длъжни да заявите, че вярвате или не вярвате в нещо. Просто трябва да знаете, че има рационален избор между тези неща. Да сте футуриан означава да се ангажирате да зададете следващия въпрос, да сте открит за идеи и да ги изпитвате — особено удобните и привлекателните, които често се изплъзват покрай логическата защита. Ние изповядваме ирационална вяра в силата на разума. Чувствата могат да ни отведат по-напред, но разумът ни издига по-нависоко. Затова се опитваме да сме приятели на разума винаги и с каквото можем.
— Колко сте?
— Не много. Няколко милиона. И няколко милиарда като вас — които имат същите разбирания.
— Съюзът ви международен ли е?
— Разбира се. Това е неосъзнатото обещание на мрежата — общност без граници от образовани хора, които работят за постигането на висши цели, включително търсене на истината. Един цивилизован Нов световен ред, в който не убивате хора, защото вярват в други неща — образовате ги, ако можете, научавате от тях, каквото можете и насърчавате взаимната търпимост.