— Тук има не малка доза идеализъм.
— Идеализмът е конят — призна Шрок. — Но разумът е ездачът. Е, стигнахме до случилото се тази вечер.
— Казахте, че нещо се е променило…
Експертът кимна.
— Някои от нас — много от нас, струва ми се — от известно време работят по проблема с разоръжаването. Но събитията от последните два дни раздвижиха Съюза по безпрецедентен начин. Откакто убиха сенатор Уилман, редовно се срещаме в мрежата и съм виждал едновременно да участват не по-малко от трийсет хиляди виртуални образа. И от тези обсъждания се получи нещо, каквото изобщо не бях очаквал — образувахме комитет. Ще координираме усилията си, за да подкрепим вас и „Разум срещу безумието“ — вече има хиляди доброволци.
— С каква цел?
— Да се възпротивим на онези, които искат да се провалите, които смятат, че загубата на едно преимущество е прекалено висока цена за мира. Те са по улиците от месеци. Знаем, че са организирани — всички говорят в един глас, скандират едни и същи лозунги. Те не обсъждат, а пропагандират. И знаят как да направят така, че да ги чуят. Ние ще заложим на разума срещу пропагандата. В истинския и виртуалния свят има безброй места, където хората се събират да приказват — интернетски дискусионни клубове, обществени събирания, читателски форуми, барове, пейки в парковете. Ние ще сме там. Ще се погрижим да има един търпелив глас, който призовава към разум. И ще направим така, че да ни чуят.
— Завиждам ви за оптимизма, Уендъл. Признавам, че ми е трудно да вярвам като вас.
— Не се предавайте, господин президент — сериозно каза Шрок. — Не бих могъл да се гордея повече със своя президент, отколкото докато ви гледах как отивате при онази тълпа само два дни след убийството на приятеля ви. Тази вечер вие променихте един човек. Утре ще променим още десет, вдругиден — сто. Просто трябва да продължаваме да говорим на онази искрица разум и малко по малко ще й вдъхнем живот.
Портативният неутрализатор направи дебюта си на Потребителското изложение на електроника в Лас Вегас. „Тошиба“ показа супермодерна трисъставна система със специална стойка за вкъщи, друга за автомобилен багажник и осемкилограмов вариант, който можеше да работи в продължение на един час с малък обсег или да прати три далекообхватни импулса. Последният беше насочен към страховете на висшите бизнес ръководители и на етикета му имаше петцифрена цена, която обаче не притъпи всеобщия интерес. „Сейфко“ представи „Безопасен път“, цивилна версия на неутрализиращото устройство, което използваха полицейските сили в двадесет и осем страни, и „Часови“, допълнение към модулната система на фирмата за домашна охрана.
Ала гвоздеят на програмата беше „Небесен сребърен щит“, пълна система, предназначена за дома. Построен от не толкова скъпи части като другите предложения, Сребърният щит имаше големината на малка масичка, тежеше колкото малък хладилник и когато работеше на постоянен режим, гореше ток колкото електрическа печка. Но струваше колкото качествен телевизор и дизайнът му бе нещо средно между уред и мебел. Предварителните поръчки достигнаха рекордни равнища и след месец и половина компанията вече беше продала прогнозната си едногодишна продукция, в резултат на което Голдстийн трябваше да замине за тихоокеанските страни в търсене на производствен капацитет.
Внезапната поява на „Хортъновите устройства“ като стока предизвика бързата реакция на Конгреса, който се опита да задуши новородения пазар с разпоредби. Законът за равните права за самозащита и справедливост на сенатор Хап Нийли бе неуспешен опит за противодействие на частно притежаваните неутрализатори чрез ограничаване на обсега им до тридесет метра или най-близката чужда собственост. Законът бе гласуван с мнозинство, което не позволяваше президентско вето, но адвокатите на Спасителния щит го оспориха преди да влезе в сила.
„Ако авторите на този закон са готови публично да демонстрират, че масово разпространените огнестрелни оръжия и боеприпаси имат обсег само трийсет метра и проявяват уважение към чуждата собственост — заяви от стъпалата пред съда главният адвокат, — ищците с радост ще оттеглят иска си. В противен случай разчитаме на съда да изобличи измамната същност на закона.“
Областният съд отмени закона, но Конгресът незабавно отново се хвана на работа. Този път атаката беше на три фронта и използваше всички вратички на федералната бюрокрация.