Една конгресна комисия нареди на Федералния комитет по търговията да проучи „въпросите, свързани със здравето и безопасността“ при продължително излагане на малки деца и бременни жени на неутрализаторни полета. Група сенатори поиска от Федералната авиационна дирекция и Федералния комитет по далекосъобщенията съвместно да проучат вероятността катастрофата на една совалка в Далас да е била резултат от смущения, предизвикани от неутрализаторните инсталации на космодрума. А Дирекцията по храните и лекарствените препарати трябваше да провери съобщенията, че Хортъновите устройства убивали хора, като повреждали микропроцесорите в медицинските импланти.
Нито едно от тези обвинения не бе вярно. Ала заедно те предлагаха перспектива не само за месеци антиреклама, но и за всевъзможни забранителни действия, от рекламации до директни забрани.
Всичко това беше част от войната на възприятията, водена на всички фронтове на общественото мнение. Но постепенно борбата все повече започна да прилича на отчаяна размяна на фигури с предрешен резултат. Нямаше да има народна революция срещу правителството. Средната класа не желаеше гражданска война.
Вместо това имаше признаци на еволюция в обществената нагласа не само към оръжието, но и към насилието — събуждане на гняв и отвращение, отхвърляне на циничното нехайство, позволяващо страната да приема убийствата с безразличието на неизбежността.
„След като вече знаем, че сме болни, как ще разберем, ако започнем да оздравяваме?“ — питаше героят на касовата пиеса „Лудница“.
Постепенно отговорът ставаше ясен.
За пръв път в историята броят на федерално лицензирани продавачи на огнестрелно оръжие падна под броя на сътрудниците на Националната здравна служба. Магазините за оръжие вече бяха застрашен вид. Само за една година бяха закрити една трета от тях и единствено инатът продължаваше да държи повечето от останалите отворени.
Производителите на огнестрелно оръжие и боеприпаси се намираха в същото положение — вълната от сливания и банкрути значително обезлюди редиците им и все още никой не можеше да каже за колко от тях има работа. „Ремингтън-Колт“ преживя четири серии съкращения. Компанията майка на „Уинчестър“ премина в ръцете на германски производител на инструменти и бои, който повече се интересуваше от нейните фабрики, отколкото от производството й.
Рязкото намаляване на престъпното използване на огнестрелно оръжие накара щата Масачузетс да отмени цялото си „оръжейно“ законодателство и да гласува закон, според който повреждането или изключването на Хортъново устройство представляваше престъпление. В рамките на един месец същото направиха още тридесет и пет щата.
Обикновените граждани също забелязваха спада на престъпността. Милениум Медия, най-голямата англоезична информационна програма, свали криминалния канал от домашния си пакет поради „изчерпване на интерес“. Каналът денонощно бе предавал на живо извършвани престъпления и полицейски преследвания от шест континента. Замени го „Прекрасната планета“, нова програма за виртуален туризъм на „Нешънъл Джиографик“.
Упадъкът на криминалния канал продължи. Той беше принуден да намали хонорарите с една трета и да премине към дванадесетчасово излъчване. Това не се оказа достатъчно, за да го спаси. След два месеца се отказа един от основните рекламодатели и каналът се опита да продължи като абонаментна услуга. След още месец и половина фалира.
Този основен рекламодател бе компанията за жилища под наем „Холстед Хоумс“. С настъпилите промени президентът на „Холстед“ съобщи, че новата им цел е „да осигурят лукс и удобство на средната класа“.
„Не можем да продаваме на хората онова, което вече притежават — каза тя пред «Уолстрийт Джърнъл». — Трябва да им предложим нещо повече от лична безопасност.“
Естествено все още имаше места, които не бяха безопасни, и хора, на които не можеше да се има доверие. Но се наблюдаваха признаци на решително търсене на начини за решаване на тези проблеми без употреба на оръжие.
Често се цитираха думите на нюйоркската „синя нинджа“ детектив сержант Джан Флин: „Да си въоръжен не значи да си в безопасност — а да си без оръжие не значи да си безпомощен“. Дребната синеока Флин се превърна в символ на новата позиция, неуморно демонстрирайки и двете си твърдения в аудитории и студия из целия Североизток. Стотици общообразователни програми възприемаха „Наръчника за самозащита“ на Нюйоркското полицейско управление като библия за новите си специализирани курсове за възрастни.