Щатът Пенсилвания предприе още по-сериозна стъпка и освен самоотбрана включи в новата си програма за деца от пет до петнадесет години курс по овладяване на гнева. Като използва „надвикване“ и двубои с дунапренови възглавници, проектът копира успешни пилотни програми в Янгстаун, Охайо, и Балтимор, където детската престъпност беше спаднала с още десет процента.
В Лос Анджелис обаятелният водач на Ислямското братство заяви, че Аллах бил благословил съпрузите и бащите с „противоотровата на празнотата, същността на взаимността и ключа към праведността“. Като предупреждаваше, че „празните ръце“ на човек, който не се е оженил до двадесетгодишна възраст, са опасност за самия него и обществото, Бенджамин Мухамад обяви, че Братството ще започне да урежда бракове за мъже от петнадесетгодишна възраст и за жени от четиринадесет.
„Единствено когато си знаем мястото, можем да намерим пътя — каза той на масовата сватба на първите двадесет и една двойки. — Любовта ни облагородява, бракът ни удовлетворява, а вярата ни възвисява.“
Асоциацията на южните баптистки църкви в Атланта организира група посредници с идеята да постигнат друг вид улична справедливост. Въоръжени само със сгъваеми столчета и моралната власт на свещеническата якичка, посредниците се заеха да решават възникващи конфликти, като провеждаха своя религиозен съд на уличните ъгли, по игрищата и пред верандите на къщите. Решенията им се подпечатваха с ръкостискане и полагане на длан върху Библията, и се налагаха от очакванията на свидетелите, присъствали на клетвата.
В обществото имаше съвест и в съвестта — общество.
Ала колкото и много да бяха тези колективни успехи, в крайна сметка промяната зависеше от индивидуални прояви на смелост и ангажираност. Повечето такива прояви бяха незабележими. Но някои привличаха общественото внимание и тяхното отражение далеч надхвърляше обикновения пример.
Четиридесет и осем годишната вдовица и баба Мардж Уинкинс, управител на банков клон в Рочестър, Ню Йорк, се събуди от трясъка на строшено стъкло в даваната под наем половина на мезонета си, обитавана от шестдесет и шест годишна пенсионирана учителка с остеопороза. Обезпокоена за наемателката си, Мардж взе защитния си спрей и бухалката си и отиде да види какво става.
И завари двама тийнейджъри, въоръжени с ножове. Крадците отидоха в болницата, единият със сериозно натъртени тестиси, другият ослепен от газа, с разкървавена вежда и мозъчно сътресение.
„Разбирам, че сте ги изненадали. Но защо първо не се обадихте в полицията?“ — питаха всички журналисти, докато Мардж обикаляше различните токшоу програми.
„Ами защото нямаше кога — отвръщаше тя. — И вие щяхте да направите същото за приятелите си, нали?“
Попидолът Кип Найт, китарист на квинтета Мак 5, унищожи имиджа си на плейбой с видеоизповед на първата страница на уебсайта на състава. „Аз съм пияница. И когато съм пиян, говната, които нося в себе си, изтичат навън. Биех всички жени, които обичах. И много от жените, които не обичах — всички ония жадни жени, на които управителят кимваше да дойдат зад сцената и после в хотела — към тях се отнасях по същия начин. Няма да обяснявам защо, откъде идва целият този гняв. Но искам да се извиня на тия жени — на Доув, Пола, Нория, Сам, Маки и всички останали — че не намерих друг начин да се справя, че се възползвах от вас по този начин, защото аз бях Кип Найт и всички знаете каква дълга опашка от жени чакаше да е на вашето място. Не биваше да го правя. Ще ми се да не бях.
Искам да кажа нещо и на мъжете. Ще бъда кратък, защото хич не е сложно. Обаче ме слушайте внимателно, защото е важно: най-лошото от всички глупости, които правим, е да вдигнем ръка срещу някой, който ни обича. Каквито и да са проблемите ви, каквито и дяволи да ви мъчат, какъвто и вкус да има отровата в устата ви, не правете като мен — не хвърляйте на боклука тези дарове. Намерете друг начин. Ето какво трябва да направя сега аз — да намеря друг начин.“
Реакцията на това изявление бе толкова необичайна, че Найт се обедини с още три звезди, за да намери друг начин.
Никой обаче не изненада повече хората, никой не размъти водата по-силно и не символизира по-точно еволюцията от медийния коментатор Хърбърт Роджърс, чието популярно предаване „Криви огледала“ оказваше почти също толкова голямо влияние върху развлекателната индустрия, колкото и върху потребителите, които два пъти седмично го гледаха, за да чуят мненията му по различни въпроси.
„Онези от вас, които си спомнят двадесетия век, знаят, че се занимавам с този занаят от дните на кинотеатрите с прожекционни апарати, телевизорите и домашните видеокасетофони — започна необикновено сериозният Роджърс в извънредното си предаване «Наградите на публиката». — По онова време спокойно позволявах образите на убийците на десетки хиляди човешки същества да влязат в очите и мислите ми. По моите изчисления съм видял повече местопрестъпления от всеки детектив, повече битки от всеки професионален войник и повече трупове от всеки патолог.