Един оплешивяващ мъж донесе на Хортън правоъгълно парче плат, голямо колкото кухненски пешкир. Все още треперещ, Джефри си избърса косата и раменете, като неуспешно се опитваше да забрави за голотата си. Като че ли прочел мислите му със студения си поглед, Уилкинс вдигна ръка и даде знак на някой, който стоеше зад него.
— Дрехи за доктор Хортън.
Дадоха му яркооранжев гащеризон, но Джефри бе благодарен и на него. Освен това беше озадачен от проявената грижа. Досегашното отношение към него по-скоро предполагаше, че ще го оставят да мръзне гол — както може би препоръчваше справочникът по психологическа война, от който Уилкинс бе усвоил занаята си.
— На всички тук е известно, че с доктор Хортън имаме общ познат, нали? — попита Уилкинс. — Вие знаете за кого става дума ли, доктор Хортън?
— Светът е малък — сви рамене Джефри, като отказа да се поддаде на изкушението и да попита кого има предвид Уилкинс.
— Сега се казва Памела Бонавентуре — но това е името й по мъж, нали, Джефри? Когато спечели олимпийския медал по стрелба, всички я знаеха като Памела Хортън.
Чул името на сестра си от устата на Уилкинс, Джефри изпита силно безпокойство.
— Откъде я познаваш?
— Ами, за разлика от тебе, Джефри, тя не се крие. Пътищата ни се пресякоха на националния шампионат по спортна стрелба с пистолети. Тя наистина стреляше много добре.
— Какво, да не си я шпионирал?
— Не, нищо подобно. След състезанието обядвахме заедно, нищо повече.
— Тя с теб?
— Защо не? И после отидохме на стрелбището и си разменихме пистолетите за двайсетина изстрела. — Той се засмя. — Тя обаче имаше огромно предимство — мишените, с които се упражнявам аз, са колкото човешка глава.
— Ако се опитваш да ми кажеш, че можеш да се добереш до семейството ми…
— Да се добера до семейството ти ли? О, не, доктор Хортън, не си ме разбрал. Просто искам да знаеш, че знаем всичко за теб. Знаем, че ти и семейството ти сте стрелци. Знаем за Памела. Знаем, че ти и баща ти сте членове на НОА.
Хортън не си направи труда да го поправи.
— И какво значи всичко това за теб? Какво общо има с пленяването ми?
— Значи, че сме готови да ти повярваме, че си бил неволен участник в измяната на Бреланд — отвърна мъжът, който стоеше отляво на Уилкинс — мъж с клюнест нос, значка с американското знаме на ревера на мръсната си жълта риза и нервно помръдваща дясна ръка. — Значи, че ако ни кажеш, че не си знаел какво възнамеряват да правят с проучванията ти, може и да ти повярваме.
— И ще мога да си тръгна?
— И ще можеш да се присъединиш към нас — каза Уилкинс. — Ще можеш да ни помогнеш да поправим нещата.
— Как?
— Ще ни кажеш тайните на Спусъка и неутрализатора. Ние ще се погрижим за останалото.
— Тайните на Спусъка — бавно повтори Хортън.
— Да — рече вторият мъж. — Как да защитим оръжията си и как да отклоним неутрализиращото поле.
— И кои видове експлозиви не се поддават на неутрализиращото поле — каза трети човек и след него се включиха други.
— Истинския максимален обсег.
— Кои от новите сателити носят големите неутрализатори.
— Какво ще използват войските на ООН вместо барут…
— Няма никакви тайни — прекъсна ги Хортън.
— Моля? — попита Уилкинс.
— Няма никакви тайни. Аз разпространих цялата информация. Не скрих нищо. Всичко е в пакета, който публикувахме в мрежата.
— Ами неутрализатора?
— Аз не съм работил върху неутрализатора — каза Хортън и се намръщи. — Но пак е същото — той е просто усъвършенстван Спусък. Действа върху същите нитрати. Електрониката трябва да е уязвима за електромагнитен импулс, също като Спусъка, собствените ви комуникатори и почти всичко друго, което използва цивилизацията — нямате ядрени бомби, нали? Е, предполагам, че нямате.
— Не ни казваш нищо, което да не можем да прочетем в някое научнопопулярно списание — свъси вежди мъжът с клюнестия нос.
— Не разбирате ли? Точно това е въпросът — отвърна Хортън. — Няма нищо друго освен нещата в научнопопулярните списания. Дадох цялата информация на всички, които се интересуват от нея. Нямах намерение да позволя да изчезне, нямах намерение да я оставя в ръцете на хората, които харесваха статуквото. Ако това значи, че пак се връщам в списъка ви с предатели…
Той нехайно сви рамене, макар че съвсем не изпитваше безразличие. Ако животът му зависеше от това дали е полезен за тях, нямаше много голяма надежда.
— Ако не се опитваш да помогнеш на съпротивата срещу едно тиранично правителство, което разоръжава и поробва народа, значи наистина си предател — презрително процеди през зъби мъжът с клюнестия нос.