Откри го в „пещерата“, офиси без прозорци, в които се помещаваше Техническата служба и нейната свръхсекретна апаратура за събиране на информация. Тъстин бе в една от звукоизолираните кабини заедно с друг архивист от службата и изражението му, когато я видя, й показа, че е съзнавал сериозността на проблема и се е надявал да го реши преди да стигне до нейното внимание.
— Какво се е случило? — попита Франсес. — Трябваше да поддържате връзка с него. Такава беше директната и категорична заповед на президента.
— Не знам какво се е случило. Просто не получаваме никакъв сигнал. Нито една от комуникационните му сметки не е отваряна. Кредитната му карта е използвана преди няколко часа в Евънстън.
— Чикаго! Откакто го следим, той не се е приближавал до град, по-голям от Фергъс Фолс.
— Знам — мрачно отвърна Тъстин.
— Дали не е открил проследяващите ни устройства?
— Не би трябвало да може.
— Оставил ли е някакви други следи?
— Само транспондерните данни на глобалната навигационна система. Комуникаторът му за последен път е използван преди ден и половина на север от О’Клеър. Следите на караваната изчезнаха преди около шестнайсет часа край Айрън Ривър в северен Мичиган. Възможно е да става въпрос за две точки от един и същ маршрут.
— Значи бусът е заминал за Мичиган, а дебитната карта за Илинойс, така ли?
— Може да е продал буса…
— Защото изведнъж му се е дояла чикагска пица, а не е имал пари? Защо не ми съобщихте веднага?
— Не знаем дали изобщо има проблем…
Франсес се обърна към архивиста.
— Проверете операцията в Евънстън — вижте дали е потвърдена с отпечатък от палец.
След няколко минути архивистът разполагаше с отговора.
— Безконтактно разплащане — бензин и миене на кола на автоматична бензиностанция.
— Според мен имаме проблем, Тъстин. Откога?
Той си погледна часовника.
— От около четирийсет и осем часа.
Моника Франсес поклати глава.
— Най-добре да отидем при директора.
Джейкъб Хилгър, директор на Военното разузнавателно управление, разглеждаше картата, която му беше донесла Моника Франсес.
— Това е рутинно следене от първия ден, нали така?
— Да — потвърди Тъстин. — Никога не е имало особен интерес от Белия дом. Никога не сме получавали искане за нещо повече. Даже не знам дали докладите ни се четат от някой друг освен от госпожа Франсес.
— Така ли е? — попита Хилгър ръководителя на проекта.
— Той е прав. Когато открихме и започнахме да следим доктор Хортън, доктор Броуиър вече имаше действащ Неутрализатор и в екипа се беше включил доктор Бенингтън-Хастингс. За всеки случай продължихме да наблюдаваме доктор Хортън.
— Как?
— С транспондери на глобалната навигационна система в караваната и комуникатора му. Комуникаторът му на определен интервали ни пращаше информация за местоположението му. Освен това във всеки момент можехме да локализираме транспондерите му.
— Стига системите да не са изключени — прибави Тъстин.
— Досега случвало ли се е нещо подобно?
— Само веднъж. Продължи около седем часа. Но същия ден доктор Хортън се беше обаждал на пътна помощ и имаше сметка за сменен алтернатор.
Хилгър поклати глава.
— Този път не е същото.
— Да, господин директор — съгласи се Франсес. — Мисля, че са го отвлекли.
— И аз смятам така. Пратихте ли вече хора?
— Три групи — едната е в Чикаго, втората пътува за северен Мичиган, а третата се насочва към последното известно местонахождение на доктор Хортън в северен Уисконсин. — Франсес си погледна часовника. — Би трябвало вече да пристигат.
— Няма да открият Хортън — тихо каза Хилгър.
— Навярно, господин директор. Но може би ще намерят нещо, което да ни отведе, в правилната посока.
— Караваната ще е добро начало. Кой координира операцията на място?
— Капитан Уейлън с групата от Чекамегън Форест.
— Ами по вода?
— Моля?
Хилгър проследи с пръст брега на Горното езеро в северен Уисконсин.
— Вижте къде е бил. Това е порталът към Атлантика — няма нито един контролен пункт до Европа, Африка и Южна Америка. Доктор Хортън може да е качен на кораб, който да е отплавал от всяко пристанище през последните два дни. И оттогава може да е бил прехвърлен на всеки друг кораб.
— Или на хидроплан — прибави Тъстин.
— Пепел ти на езика. Ще ни е достатъчно трудно даже ако още е по вода. Най-добре поискайте помощ от Бреговата охрана, помолете ги бързо да пратят хора на шлюзовете Суу и да се опитат да задържат бутилката запушена. Междувременно се свържете с Националната разузнавателна служба и вижте какво могат да ни кажат за трафика по езерото. — Хилгър въздъхна. — Лято на Големите езера. Може да се наложи да мобилизираме целия сектор.