— Не е честно — възрази Хортън. — Спусъкът беше открит случайно — научен късмет. Ние не работехме по въпроса за разоръжаването. Не работехме за правителството. Откритията стават, когато си искат. Ако не бяхме ние, щеше да е някой друг, при това съвсем скоро.
— Не те упреквам като учен, докторе. Но трябва да оспоря поведението ти като гражданин. Само си представи какво могъщо оръжие за демокрацията щеше да е Спусъкът в ръцете на патриотичните опълчения. Следващия път, когато правителството посмееше да прати потисническите си армии, ние щяхме да можем да ги отблъснем назад разоръжени, победени и обезсърчени — и нямаше да имат представа какво се е случило. — Уилкинс меланхолично се усмихна. — О, какво не бих дал…
После поклати глава.
— Но да го предадеш на Вашингтон — не, това е било ужасна грешка. И ако не се опиташ да я поправиш, ти също ще си виновен за тиранията, която със сигурност ще последва. Те вече няма от какво да се страхуват.
— Аз дадох Спусъка на всички — настоя Хортън. — Карл направи същото с неутрализатора. Така и трябва да е. Никакъв монопол. Никакво нарушение на равновесието на силите. Никакви тайни оръжия.
— Сигурен съм, че си смятал така. Но все още не си осъзнал дълбочината на тяхната измама. Те са успели да те излъжат.
— Какво искаш да кажеш?
— Федералните не са се отказали от нито един вид оръжие. Всеки кашик продължава да се упражнява със своята M-16, както винаги. Военният завод за боеприпаси в Лейк Сити, Мисури, изобщо не е намалил производството си. Всички основни полицейски сили в страната все още имат фашистки части, въоръжени с пушки АК-15. — Уилкинс замълча за миг и се обърна към Хортън. — И защо са всички тия разходи, ако десетките хиляди спусъци и неутрализатори в мазетата, килерите, багажниците и куфарчетата са направили оръжията ненужни?
— Инерция. Професионална предпазливост. Шок от бъдещето. Политическо влияние на производителите…
— Прескачаш очевидното обяснение.
— А именно?
— Правителството накара обществото да приеме Спусъка в живота си като някакво любимо кутре, което ще порасне, ще стане другар на децата им и нощем ще пази дома им. Единственият проблем е, че правителството вече го е дресирало да ляга по команда — така че не представлява заплаха за него.
Хортън погледна полковника с присвити очи.
— Извинявай, не те разбирам.
— Те запазиха оръжието си, защото знаят, че все още ще могат да го използват. Позволиха ни да имаме Хортънови устройства, защото знаят, че по всяко време могат да ги изключат — и ще го направят веднага, щом се разоръжим. И никога няма да ни позволят ние да ги разоръжим, доктор Хортън. Дори и след милион години.
— Мислиш, че в цивилните спусъци има някаква верига с дистанционно управление, така ли? Нещо като таен бутон за изключване?
— Това е единственото възможно обяснение. Но във всички, не само в цивилния модел — по време на война оръжието може да се насочи на другата страна.
— Не вярвам.
— О, така е. И ти можеш да го докажеш, докторе — ако вече не го знаеш.
Уилкинс продължи напред, без да проявява признаци, че е забелязал или изобщо, че го интересува дали Хортън го следва. Физикът бързо се озърна, за да види дали някой ги наблюдава. Не забеляза никого и за миг се замисли дали да не побегне в гората. Ала беше прекалено рано. Нямаше ясна представа къде се намира и следователно нямаше реален шанс да успее — особено с този яркооранжев гащеризон. Джефри закрачи след Уилкинс.
— Виж, полковник, това просто не е възможно. Тези системи се произвеждат от „Оуръм Индъстрис“. Не мога да повярвам, че Арън Голдстийн има някакво участие в такъв невероятен заговор.
— Защо не? Богатият елит винаги е поддържал контрола над оръжието. Ако притежаваш фабрики и банки, ти караш армията и полицията да ги пази — и имаш всички основания да искаш бедните и работещите за мизерни надници да са разоръжени. Всъщност богатите са правителството, докторе — презрително изсумтя той. — Освен това — евреин, който продава някаква стока? Какво повече ти трябва да чуеш?
— Той е хуманист, за Бога — вярва, че оръжията са инструменти за потискане, а не за освобождаване. При това основателно.
— Доказателството за това в какво наистина вярва е вградено в контролните вериги на всеки спусък и неутрализатор, който продава.
— Сигурен съм, че грешиш за неговия характер. — Хортън почервеня от гняв. — Имате ли такова устройство в лагера?