— Спусък ли? Да, разбира се. Познай врага си, казва Светото писание. Аха, ела насам. Ето какво исках да ти покажа.
Джефри ядосано въздъхна и последва Уилкинс през почти плътната стена от храсталаци. В края на невидимата пътека земята внезапно изчезваше под краката им и стръмно се спускаше към скалиста долина, през която течеше плитък поток. Отвъд нея имаше още хълмове, някои гъсто обрасли с дървета, други голи като склона, на който стояха те. Уилкинс стоеше между един дънер и голям объл камък.
— Можеше просто да ми пратиш този изглед на пощенска картичка — каза Хортън. — Нямам представа какво е това.
— Знам — отвърна полковникът, махна с ръка и посочи цялата панорама. — Ето как е изглеждала земята преди да се появят хората. Нито следа от нашата намеса. Известно ли ти е колко рядко е станало това?
— Значи си консервационист, така ли? Изобщо нямаше да ми хрумне, че мотивите ти може да са такива.
— Пред теб се разкрива една велика поука, ако си позволиш да я видиш…
— „Гледай къде стъпваш“ е първата, която ми идва наум.
— Свободата е същността на природата. В нея няма правилници, устави и договори, няма формуляри, списъци и данъци. В своето естествено състояние човек също е свободен. Ето какви са нашите естествени права, Джефри — Божията гаранция, че имаме място в Неговото творение, и необходимите средства, за да изпълним своята роля от плана Му. Ето какво е трябвало да защитава конституцията — правото на свободните християни да следват своята вяра и съвест. Никакви други закони, освен Неговия завет. Никаква власт, по-висша от Неговата вяра. Ние обаче сме се отклонили от тази цел и нашият народ, нашата държава са били хвърлени в мрак. Но ние открихме верния път и ще поведем другите. Ние живеем в Светлината, Джефри — Светлината на Неговата любов. Трябва да избереш дали искаш да живееш в Светлината, или да се завърнеш в мрака. Трябва да решиш по кой път да поемеш.
Дали това бе заплаха, или само пламенна реторика на един истински вярващ? Хортън не знаеше, ала това нямаше значение. Вече беше взел решение.
— Ти каза, че в лагера имате Спусък, нали?
— Спусък и неутрализатор. Дезактивирани, разбира се.
— Ще им хвърля едно око — отвърна Джефри. — Ще видя дали ще успея да открия дистанционно управление. Но искам да разбереш, че очаквам да докажа грешката ти.
Уилкинс търпеливо се усмихна.
— А ако случайно установиш, че съм прав, ще си позволиш ли да го приемеш?
— Мога да ти обещая, че умът ми е поне толкова открит, колкото е твоят, полковник.
— Нима? — рече Уилкинс. — Да видим.
Марк Бреланд беше инструктирал генерал Степак да му докладва три пъти дневно — в осем сутринта, два следобед и осем вечерта. Но му бе трудно толкова дълго да стои настрани от командната зала на долния етаж, от която министърът на отбраната ръководеше търсенето на Джефри Хортън.
Останалите задължения на президента не бяха толкова важни, за да го разсейват — предварителна лична среща с ръководителите на парламентарните групи в Конгреса по въпросите на бюджета, седмично телезаседание с партийните водачи за есенната кампания, церемония в Розовата градина за връчване на президентските награди за наука, частен обяд с Ейми Рочет, софтболен мач на Южната морава с уволняващите се агенти от президентската охрана.
Но само обядът можеше да се отмени без усложнения и Бреланд го направи — с целувка, извинение и обещание. Възползва се от освободения по този начин един час и отиде в командната зала, която вече беше изгубила обичайната си тържественост. Пред комуникационните пултове седяха десетина експерти от разузнаването, неколцина цивилни и униформени надзъртаха над раменете им, надвесваха се над дисплейните маси и се съветваха със Степак.
— Нещо ново, господин генерал? — попита президентът. Министърът на отбраната стоеше пред картата заедно с агента от вътрешното разузнаване на ЦРУ.
Степак изненадано се обърна.
— Добър ден, господин президент. Извинете, не ви видях да влизате.
— Аз съм виновен. Не искам постоянно да съобщават за идването ми. — Бреланд погледна слабия агент с будни очи. — Господин Торн, нали?
— Да, господин президент. Току-що обяснявах на генерал Степак за средствата, които използваме в операцията.
— Продължете, моля.
Торн кимна.
— Имаме осем дистанционно пилотирани „Глобъл Хоук“ над Уисконсин, Илинойс, Минесота, Индиана, Мичиган и южна Канада. Сателитът Кийхол-петнайсет също е разположен така, че да ни дава по-добра картина от основния район на издирване. Съсредоточаваме вниманието си върху известните антиправителствени групи, които действат в петте щата, като използваме информация, предоставена ни от Съвместната контратерористична спецчаст. Но действаме и в малко по-широки мащаби, защото може да се касае за друга организация.