— Нещо конкретно досега?
— Не. Но един експерт от НУС изрови две снимки от архивите — караваната на Хортън, първо на летището в Хейуърд и после на петдесет и трето шосе заедно с един бус около час и половина по-късно. Изчезват под струпване на купести облаци, които покриват всичко от О’Клеър на запад до Суу Фолс. Но имаме добър инфрачервен профил на буса — ако го видим пак, ще го разпознаем.
— Ами издирването по Горното езеро?
— С това се занимава Бреговата охрана, макар че не им достигат хора и се наложи да пратим всички групи за подводно унищожение и четвърти и пети взвод на тюлените с четириместни лодки. Взехме назаем от канадците три хеликоптера, които могат да кацат във вода. Засега обаче няма нищо. Инстинктът ми подсказва, че похитителите са американци и че заедно с Хортън все още са някъде в района. Проблемът е, че с всеки изтекъл час районът се разширява.
Бреланд се огледа и спря очи върху Моника Франсес.
— Как се е случило, Роланд? Военното разузнавателно управление трябваше да поддържа връзка с Джефри. Лично дадох заповедта на Хилгър.
— Трудно е да поддържаш връзка с някой, който прави всичко възможно, за да те затрудни — отвърна Торн вместо генерала. — Налага се да разчиташ на технически средства, а не на хора, и докато разбереш, че има проблем, вече си изгубил обекта.
Президентът въздъхна.
— Може би е време да измислим някакво проследяващо устройство, което да се имплантира направо в тялото.
— Разполагаме с такова, господин президент. Но използването му обикновено изисква съгласието на проследявания човек — без колебание каза агентът. — Единият вариант се приема през устата и се разтваря за няколко часа. Другият трябва периодично да се инжектира.
— Явно съм изостанал от развитието на шпионската техника.
— Възможно е да се направи всичко, което сте в състояние да си представите — приветливо рече Торн. — Трябва ви само причина.
От два дни Джефри Хортън се смяташе приет на изпитателен срок в Народната армия за справедливост.
Въпреки че все още трябваше да носи привличащия вниманието яркооранжев гащеризон, той получи легло в мъжката спалня, право да се храни с мъжете и свобода да ходи до тоалетната и банята без охрана. Джефри заслужи тези облекчения като прекара по-голямата част от двата дни в тясна метална барака без прозорци, анализирайки командната и контролната система на последен модел спусък от „Сиърс“ и стар модел неутрализатор от Ей Ди Ти.
Главният техник на НАС Франк Шрайър беше заменил излъчвателите на двете устройства с обикновени лампички. Освен това висеше до Хортън през цялото време, докато Джефри работеше в бараката. Комбинацията от превантивната модификация на техника и постоянното му присъствие изпари надеждите на Хортън да използва устройствата срещу похитителите си.
Това му оставяше още по-невероятната надежда да излезе от импровизираната лаборатория с неоспоримо доказателство, за да промени мнението на Уилкинс — или собственото си.
Поне му бяха дали чудесни инструменти. Логическата сонда бе „Пи Ем Текнолоджис“, с каквито бяха снабдени най-добрите инженерни лаборатории по света. Диагностичният анализатор беше „Зофтуъркц Мастърмайнд“, предпочитан модел от дизайнерите и крадците на кодове, работещи от двете страни на закона. А и ръководството му бе познато — публикуваният от самия него технически справочник на Спусъка.
Въпреки това Горди или Лий щяха да се справят с тази работа по-добре. И двамата бяха по-подробно запознати не само с оригиналните проекти, но и с процеса на разчитане на чуждия софтуер — в този случай в търсене на странен код. Хортън се опита да използва неопитността си, за да ограничи очакванията, но Шрайър го предупреди, че Уилкинс няма да търпи мотаене.
— Полковникът винаги има график и не те съветвам да го забавяш.
— Анализирал ли си тези системи? Знаеш ли дали това, което търся, изобщо е тук?
— Ако бяха толкова немарливи, че да е нещо, което мога да открия аз, нямаше да имаме нужда от теб, нали?
Хортън започна да забелязва признаците на Уилкинсовото нетърпение в края на втория ден. След като дотогава ги беше оставил сами, сега той се отби в бараката на три пъти, за да провери докъде са стигнали. На третия път устните му бяха присвити и разговаряше само с Шрайър. Полковникът изобщо не се зарадва да научи, че едва следобед са започнали да работят по второто устройство, неутрализатора на Ей Ди Ти.