— Докладвайте.
— Слушам, господин полковник — измърмори под нос Хортън.
— Няма нищо за докладване, полковник — каза Шрайър и се изправи. — Няма съответствия между двете системи, които да не отговарят на стандартни контролни функции.
— Нямаш какво да ми покажеш след три дни работа, така ли? Позволяваш на този човек да те размотава?
— О, можем да ти покажем много неща — намеси се Джефри и стана. — Можем да ти покажем една снимка на ръководителя на проекта в Ей Ди Ти, допълнена с рога и смешни мустаци. Можем да ти покажем резултатите от последните десет мача между „Тексас“ и „Тексас А&М“, телефонните номера на три жени със съмнителна добродетелност и около петстотин думи от „Песента на стария моряк“.
Хортън заобиколи техника и се изправи лице в лице с Уилкинс.
— О, не, не сме пропуснали нищо — намерихме местата, на които хората крият имената на децата си, възхищението си от някоя сексзвезда или любимия си цитат. Но не намерихме абсолютно никакъв таен бутон за изключване, защото такъв няма. Той съществува единствено във вашите параноични фантазии. Не, това не е параноя — просто ви се иска. Проклет да съм, ако знам защо, но вие всъщност искате тази война.
— Войната е морална необходимост, докторе, когато си изправен пред неморален враг. Но тя не носи никакво удоволствие.
Очите на Хортън се изпълниха с презрение.
— Да не си мислиш, че имаш право да съдиш какво е морално? Да не си мислиш, че си достатъчно съвършен, за да съдиш мен? Напоследък поглеждал ли си се в огледалото?
— Ами ти, докторе? Твоята поза на радетел за прогрес не ми минава. Вие учените ни дадохте Циклон-Б, СПИН-а, аборта, еволюцията, а сега и това. Никога не мислите за цената. А ти, Джефри Хортън, ти лично предаде седемдесет милиона спазващи закона американски семейства. Ти обрече десет хиляди добри хора на смърт от ръцете на главорези и крадци. Не ми се прави на благороден. Ти си също толкова виновен, колкото и ако ги беше убил лично.
Непоклатимата самоувереност на командира на НАС разпали страшна ярост в душата на Хортън и той обсипа Уилкинс с канонада от гневни думи.
— Толкова много ти се иска да си герой, че сам си измисляш врагове. Но щом искаш да ме направиш такъв, няма проблем. Съжалявам, че откритието ми отне хобитата на някои добри хора като баща ми. И наистина ме боли за това, че някои хора са пострадали, защото не са имали оръжие, за да се защитят. Но адски се гордея, че съм попречил на терорист като теб. Ти си дребен заблуден егоист и всичко, което успея да направя, за да осуетя плановете ти, ще е в служба на обществото. Твоята революция ще е катастрофа…
Нещо от словоизлиянията на Джефри, изглежда, откри слабо място, проникна през бронята на Уилкинс и нарани самолюбието му. Полковникът го блъсна в гърдите и Хортън залитна върху Шрайър.
— Смяташ, че си постигнал нещо, така ли? Смяташ, че си ни разоръжил? — Той се обърна, изскочи навън и изръмжа на стражите: — Доведете го!
Хванаха Джефри за ръцете и го повлякоха след полковника. „Недей да го молиш — помисли си той. — Не му доставяй това удоволствие.“
Дългите крачки на полковника ги отведоха при втората метална барака, отдалечена на сто и петдесет метра от лагера.
— Завържете го и го пазете — заповяда Уилкинс и се наведе към ключалката.
В следващия миг пазачите блъснаха Хортън по очи на тревата и единият стъпи на тила му. Извиха ръцете му назад и завързаха китките му с найлоново въже, което дълбоко се вряза в кожата му. Вратата изскърца и се отвори.
— Доведете го — каза полковникът.
Отново го изправиха, целия измазан с кал, по която бяха полепнали сухи борови иглички. Той овладя желанието си да окаже съпротива. Кой знае защо, в главата му се появи стих от Матю Халвърсън:
Бутнаха го вътре и лампите в бараката светнаха. Хортън видя, че се намира в оръжейна — по четирите стени висяха всевъзможни оръжия, всички произведени за армията, по-тежки от личното оръжие, носено от паравоенните организации — автомати, леки картечници, гранатохвъргачки, четиридесетмилиметрова минохвъргачка, две противосамолетни ракети „Стингър“. До всяка стена бяха натрупани два-три реда кашони с боеприпаси.
В средата на помещението имаше само четири квадратни плоскости от дървени летви. Уилкинс стъпи върху едната от тях и се обърна към Джефри.
— Казваш, че си ни спрял, и все пак всички оръжия тук действат безотказно. Ужасно се изкушавам да ти го докажа, като използвам за мишена собственото ти отпуснато тяло, но това ще ти попречи да оцениш иронията, която ще ти разкрия след малко. — Той повика един от охраната и посочи дървените плоскости. — Качи един флакон от втори склад.