Уилкинс даде знак със свободната си ръка и двамата мъже до Шрайър свалиха автоматите от раменете си и без предупреждение изстреляха по един откос. Куршумите изсвистяха точно над главата на Хортън и се забиха в дънера на едно дърво на десетина метра зад него.
— Моля те — каза полковникът.
С бясно разтуптяно сърце и внезапно пресъхнала уста, Джефри взе комуникатора.
— Избери опцията за удостоверяване на самоличността, за да можете и двамата да сте сигурни с кого разговаряте.
— Какво те кара да смяташ, че президентът ще приеме да разговаря с мен?
— Мисля, че ще го направи — отвърна Уилкинс. — Даже съм убеден, че адресът му е в личния ти указател.
— Наистина ли смяташ, че съм достатъчно важен за тях, за да ти дадат каквото искаш?
— Според мен след смъртта на доктор Броуиър пазарната ти цена значително се е повишила. И нямам намерение да искам много. Освен това нали оная либерална мантра е точно такава? „Щом това ще спаси един човешки живот…“ Те могат да спасят твоя.
Хортън остави комуникатора на пейката и го побутна към Уилкинс.
— Не, благодаря. Цената е прекалено висока. Сам се обади на президента. Аз няма да ти помогна.
Полковникът реагира с котешка бързина — Хортън изобщо не разбра какво става. Просто и двамата седяха на пейката и в следващия миг главата му отхвърча настрани. Ударът беше толкова силен, че го повали на земята. Замаян, той се опита да се изправи на четири крака, но Уилкинс го ритна.
— Да не си мислиш, че си прекалено ценен, за да ти причинявам болка? — извика полковникът и се надвеси над него. — Така ли си мислиш? Мислиш си, че вече си нещо безценно? — Последвалият ритник в корема бе достатъчно мощен, за да го повдигне над земята. Хортън се задъха и се помъчи да се претърколи, за да избегне следващите удари. Уилкинс го хвана за дясната ръка и започна да извива палеца му към китката, докато Джефри не можа да изтърпи и закрещя.
— Ето, така е по-добре, вече започваш да разбираш — без да го пуска, каза терористът и отново седна на пейката. — Докторе, има много начини да ти причиня болка и само един час след това ще си готов за още. Дадох ти възможност да избереш пътя на съмнението, защото реших, че като интелигентен човек ще се обидиш от такава груба тактика. Но може да съм те надценил. В момента не ми изглеждаш толкова умен, колкото твърди пресата.
Всяка дума от отговора на Хортън му струваше неимоверни усилия.
— Какво искаш от мен?
— Не си ме слушал, докторе — Уилкинс натисна палеца му още по-силно. — Искам да се справя с Неутрализатора. Искам кода за обезвреждането му.
— Няма… никакъв… код — през стиснати зъби процеди Джефри.
— Твоята дума не е достатъчна, докторе. Искам да попитам още някой — някой, който може да цени живота ти повече от самия теб. — Уилкинс неочаквано го пусна, отиде при хората си и го остави да се гърчи на земята. — Гейлорд, ти следиш тия неща. Някой проверявал ли е в продължение на колко време след ампутирането един палец може да активира опцията за удостоверяване на самоличността?
— Ами, доста — отвърна боецът. — Десетина-дванайсет часа, ако вземеш мерки да го запазиш.
Хортън вече беше седнал и стискаше палеца си с другата си ръка.
— Да разбирам ли, че сега очакваш да съм по-отстъпчив?
— Очаквах същия инстинкт за самосъхранение, който кара хората като теб да се страхуват да живеят в свят на въоръжени свободни граждани — отвърна полковникът. — Но тъй като явно има някакви проблеми, ще ти го кажа съвсем просто. Ние сме биячите. Ти си слабакът. Нищо не се е променило. Още си в гимназията и ние пак сме над теб. Ако искам да ти взема парите за обяд, ще ти ги взема. Единственият въпрос е колко болка ще изтърпиш преди да се предадеш.
Джефри бавно се изправи и седна на пейката.
— Искаш президентът да научи, че сте ме отвлекли, така ли? Това ли искаш?
— Да. Така ще съм сигурен, че ще ме изслушат.
Хортън бавно кимна.
— Мисля, че всъщност няма какво повече да губя. — Той тежко въздъхна и посочи комуникатора, който беше паднал на тревата до пейката. — Може ли да го взема?
— Моля.
Джефри предпазливо направи няколко крачки, приклекна и стисна уреда със здравата си ръка. После стана, като бърчеше лице. Палецът му се плъзна в кухината отстрани на комуникатора, където се намираше идентификационната решетка.
— Личен указател. Отвори секретна линия. Търси Бреланд. — В същото време Хортън видя по лицата им, че се наслаждават на триумфа си, че се отпускат, както се бе надявал. Той вдигна ръка, сякаш за да въведе номера.
Ала вместо това хвана устройството с две ръце, остави краката си да се подгънат и като прибави цялата си останала сила, блъсна комуникатора в ръба на пейката. Пръснаха се парчета пластмаса и метал. С още един удар Джефри разби вътрешността на уреда и миниатюрните части се затъркаляха в праха.