Най-близкият страж се хвърли отгоре му преди да успее да изпълни намерението си докрай. Хортън политна назад, строполи се на земята и бързо изгуби битката за онова, което все още стискаше в лявата си ръка. Но нямаше значение — най-голямото оцеляло парче беше батерията.
Без да обръща внимание на притискащия го отгоре боец, Хортън потърси с очи Уилкинс и срещна смаяния му поглед.
— Върви по дяволите — каза той. — Никога не съм уважавал биячите.
Биха го, докато припадна, после го завързаха с лице към едно дърво и започнаха да спорят какво да правят с него. Той отчаяно се опитваше да следи разговора, но стражите го затрудняваха — всеки път щом престанеше да пъшка достатъчно силно, за да може ясно да чува гласовете им, някой отново го удряше.
Оставиха го да виси там, докато вечеряха. Ароматът на храната се носеше във въздуха и го измъчваше почти също толкова, колкото раните му. Оставиха го да виси и докато се молеха и пееха, измивайки кръвта от ръцете си със сапуна на идеологията.
После се върнаха, прерязаха найлоновите въжета и го помъкнаха в гората. Джефри бе сигурен, че са решили да го убият, ала истината се оказа много по-страшна.
Блъснаха го на колене и го накараха да гледа, докато четирима мъже с лопати изкопаят плитка яма точно пред него. Останалите стояха рамо до рамо в кръг около тях, някои дори вдигнали децата си на ръце. Други малчугани тихо надничаха между краката им.
— Това ще свърши работа — каза накрая Уилкинс, извади пистолета си от кобура и пристъпи напред.
Хортън се задъха. Яки ръце натискаха раменете му и не му позволяваха да се изправи.
— Доведете първата — заповяда полковникът.
Кръгът се разтвори. Двама бойци довлякоха дребна жена и я принудиха да коленичи отстрани на ямата. Ръцете й бяха завързани на гърба, устата й беше залепена с изолирбанд, точно като на Хортън през първия ден. По гърдите на светлокафявата й униформа имаше кървави петна от раната на слепоочието й. Той не я познаваше, ала виждаше страха и объркването й — и умоляващите й очи.
— Какво правите? — попита Джефри. Някой силно заби дулото на автомата си в ребрата му, за да го накаже за любопитството му.
Уилкинс укорително вдигна лявата си ръка.
— Няма нужда от такива неща. Сигурен съм, че сега се радваме на пълното внимание на доктор Хортън. Джефри, представям ти заместник-шериф Шанън Дрейтън. Тя е на двайсет и осем години, самотна майка на две деца. За нас това е достатъчно оскверняване на Божия план. Но тя също работи като телефонистка и помага на местните униформени крадци да конфискуват собствеността и да отнемат свободите на гражданите. Това я прави предателка и според военновременните закони ние имаме право да я екзекутираме.
Дрейтън не можеше да отговори с нещо повече от стон, ала очите й излъчваха ужас, търсеха разбиране, молеха за милост. Странно, тя не се съпротивляваше — у нея сякаш не бе останала и капчица воля.
— Това е безумие… — започна Хортън.
— Слушай ме внимателно, Джефри, защото предложението, което ще ти направя, ще е в сила само за ограничено време. Ще ти дам възможност да спасиш живота на Шанън…
— Как очакващ някой да следва примера ти? Ти си много по-страшен потисник, отколкото изобщо би могъл да е Бреланд.
— … и да я върнеш на децата й. След като животът на невинните значи толкова много за теб, давам ти шанс да се намесиш в него. Кажи ми каквото криеш, всичко, което знаеш, и аз ще простя на тази жена. — Полковникът вдигна пистолета си и се прицели в корема на Дрейтън.
— Полковник… Робърт… за Бога…
Уилкинс го прекъсна.
— Да, прав си, това ще е нечовешко. Раните в корема страшно болят и човек умира цяла вечност. Така е по-добре. — Той се приближи и долепи дулото до ухото й. — Говори, Джефри.
— Недей…
— Можеш да ме спреш. Кажи ми как да блокирам Неутрализатора и Спусъка. Аз държа пистолета, но животът й е в твои ръце.
— За Бога, гледат деца!
— Чудесно. Нека научат каква е цената на измяната.
— Това е безсмислено! Не мога да ти дам каквото искаш от мен! То не съществува — освен в твоите фантазии!
— Шанън е истинска. Къде е състраданието ти, Джефри? Имаш златна възможност да предотвратиш едно безсмислено убийство, извършено с огнестрелно оръжие. Но времето ти изтича. Когато свърши срокът на предложението, тя ще умре.
— Няма нужда да я убиваш. Не съществува никакъв код! Поискай от мен нещо, което мога да изпълня. Дай ми истински шанс…