— Искаш да кажеш, че избирателно можеш да настройваш анализатора за всякакъв ДНК-модел, така ли?
— Да.
— Колко избирателно?
— Едва ли ще може да направи разлика между еднакви близнаци — отвърна Килмър. — Но иначе — ами, всички тия свинчета са братчета и сестричета.
— Божичко! — Хортън изпъшка и предпазливо се приближи до клетката. Очите му бяха разширени от удивление. — Значи на теория можеш да насочиш анализатора към всеки отделен организъм…
— Не на теория — прекъсна го Килмър. — Току-що го направих. Това е четвъртият успешен опит за днес. И шестият от вчера. Ако има достатъчно маркери от един ДНК-профил, анализаторът може да се настрои за всеки отделен човек. Трябва само капка кръв, люспа кожа, косъм…
Застанали от двете страни на клетката, те дълго се взираха в мъртвото морско свинче и неговите нищо неподозиращи братя и сестри.
— Съвършената машина за убийства — прошепна Хортън. — Мечтата на убиеца. Убива само човека, за когото е настроена, и никой друг на света…
— Виждате ли защо трябваше да затворя лабораторията?
— Но не можеш да запазиш в тайна откритието си, Джордан. Не разбираш ли? — Гласът му излъчваше гняв и страх. — Природата не пази тайни. Тя няма да играе по твоята свирка, както и да се опитваш да я измамиш.
Погледът му случайно попадна върху месинговата плоча до вратата на лабораторията — плочата, носеща лика на създателя на Лабораторията за мирна техника и негов стар приятел и учител.
— Ами сега, Карл? — отчаяно попита той. — Какво ще правим сега?