Мъжете, които седяха около масата, бяха също толкова неофициално облечени. Спортната фланелка на Бреланд беше избеляла и лекьосана. Голдстийн носеше блузон с емблемата на Джорджтаунския университет с ръкави, навити чак над костеливите му лакти. Нолби криеше оредялата си коса под черна бейзболна шапка с емблемата на „Шевролет“ и комуникаторът му се подаваше от предния джоб на дебела памучна риза. От тениската на генерал Степак заплашително връхлиташе В-25 от Втората световна война. Дори винаги спретнатият Кареро беше сменил костюма и вратовръзката си с марково поло, макар че официалните му черни обувки не бяха подходящи за размекнатата от нощния дъжд почва.
В поведението на Бреланд също нямаше никаква официалност. Когато най-после се появи леко задъханият Едгар Милс, президентът просто отиде при стола си и зачака другите да го последват.
— Господин Нолби се съгласи да води бележки — каза той. — Вие също можете да си записвате, но записките ви ще са секретни документи и ще трябва да го имате предвид. Някои от вас ме посъветваха не само да засекретим, но и напълно да унищожим цялата информация за Спусъка. Всички знаем обаче, че не сме достатъчно силни, за да скрием това откритие. Всъщност можем да лишим от него единствено себе си, но не и китайците, индийците или руснаците. Затова реших колкото може по-бързо да построим устройството и в същото време да положим всички усилия колкото може по-дълго да го запазим под свой контрол. По време на първия ми разузнавателен доклад като президент ми казаха, че материалът, обозначен като „поверителен“, престава да е таен за шест месеца, „секретен“ — за единайсет и „строго секретен“ — за три години. Така че трябва да действаме в тези срокове. След три години тази техника ще е навсякъде. Давам разрешение за разширяване на научните изследвания и експерименталната програма, както и за незабавно производство на Спусъци. — Тези думи накараха Броуиър да кимне одобрително. — Възнамерявам да ги създадем като тактически оръжия за въоръжените сили. Те ще са контратерористични системи за сигурност на държавните сгради тук и в чужбина. И ако научната работа даде резултати, има вероятност да използваме Спусъка и в обществената област. Обръщам се към лабораториите „Терабайт“ с молба колкото може по-скоро да осигурят два прототипа, за да започнем практическите експерименти. — Бреланд кимна на Броуиър.
— Мисля, че ще се справим за няколко седмици, господин президент.
— Предполагам, че ще ни трябва поне още толкова време, за да решим кой да ги съхранява и къде ще се провеждат експериментите. Доктор Броуиър, смятате ли, че можем да пратим Спусък в орбита?
— За ракетна отбрана ли?
— Не, насочен към земята. За да го използваме в горещи точки — също както Горската служба гаси пожари с въздушни танкери. Помислете как щяха да се разиграят събитията в Косово, ако просто бяхме разоръжили сърбите.
В очите на Броуиър заблестя необичаен оптимизъм.
— Първо трябва да се справим с проблема за обсега, а и сегашният вариант не позволява насочване. Ще се наложи да поработим по този въпрос, господин президент. Не мога да кажа дали е възможно, но си струва да проверим.
— Тогава го включете в списъка — отвърна Бреланд. — Доктор Броуиър, искам хората ви да се заемат с това. Предлагам да изплатим на „Терабайт“ досегашните им разходи по това проучване и да сключим договор с вас и вашия научноизследователски екип. Не съм сигурен пред кого трябва да се отчитате, но не виждам причина да не можете лично да продължите да ръководите екипа. Той обаче ще трябва да се разшири, при това бързо. И смятам, че Кълъмбъс не е най-подходящото място. Все още ли проявявате интерес?
— Бях се приготвил за борба, ако решите да ме изхвърлите, господин президент.
Бреланд се засмя и се обърна към Голдстийн.
— Господин Голдстийн, ще трябва някъде да създаваме тези системи. Навярно ще се съгласите да преоборудвате или да построите подходяща производствена база.
— С удоволствие ще се кандидатирам за тази работа, господин президент.
— Не е необходимо. Сенатор Уилман… — Той поклати глава. — Благодаря ви, че ми доведохте тези хора. Но честно казано, не знам каква роля да ви предложа.
— Изслушвайте ме — отвърна Уилман. — Нека съм вашата жива съвест, господин президент. Имате нужда от човек, който не ви дължи нищо и който да се грижи да не напускате очертанията на игрището — да не забравяте, че тук не става въпрос за Белия дом, „Уошингтън Поуст“, следващите избори, потомството или Пентагона. Мисля, че вече знаете всичко това, но из тия краища добрите намерения често се изопачават.