— Така е — потвърди Бреланд. — Добре. Приемам предложението ви. Значи всички оставате, така ли? — Той се изправи. — Ричард ви е приготвил няколко документа и след като се погрижим за това, можем да си навием ръкавите и да се заемем с подробностите. Имаме много работа.
Когато президентът излезе, Нолби постави пред Броуиър няколко листа хартия и химикалка.
— Три документа, три подписа — каза шефът на кабинета. И когато ученият взе първия и разлисти другите, тихо прибави: — Вие не отговорихте на въпроса ми. Колко души знаят? До края на деня ще ми трябва списък.
Броуиър го погледна.
— Господин Нолби, аз не давам обещания от чуждо име. Хората, за които говорите, работят в „Терабайт“, но не са наша собственост. Ще им предам предложението ви. И те сами ще вземат решение.
— Но откритието е собственост на „Терабайт“, нали? Поне дотолкова имате контрол над тях.
Ученият се засмя презрително, подписа се и отмести клетвената декларация.
— Не е толкова просто, господин Нолби, не и с хора, които са свикнали да мислят със собствения си ум. Можете да вземете подписите им на колкото си щете документи, но това не значи, че сте получили обещанието им.
10.
Извънредно положение
Филаделфия. В петък вечерта един спор за менюто прерасна в домашно насилие и завърши със смъртоносни изстрели. Пред погледите на десетки хора двадесет и четири годишната Малия Джаксън напусна разплакана дома си на Четвърта улица и откри огън срещу приятеля си Реймар Ролинс, който я подгони навън. „Момичето нямаше избор — възрази един от съседите, когато полицията арестува Джаксън. — Той я биеше всеки уикенд. Беше лош човек.“
Телефонът събуди и Лий Тейър, и Гордън Грийн, както се и очакваше при такива обстоятелства. Специалната високочестотна аларма преодоля всички пренасочващи инструкции, които Лий бе оставила за личния си номер.
Само трима души имаха нейния код за спешност — сестра й Джой, доведената й сестра Барбара и баща й. Досега го беше използвал само баща й, за да й съобщи, че майка й е получила инфаркт. Пронизителният, опъващ нервите звук, който отекваше в мрака на импровизираното общежитие, вещаеше страшна новина и ръцете на Лий вече трепереха, докато вдигаше слушалката. Малкият жълт дисплей й показа, че се обажда Барбара.
— Ало? Барбара?
Отговорът се изгуби в мъчителен вой, прекъсван от безутешни ридания.
— Какво се е случило, Барбара? Кажи ми, миличка… В другия край на стаята Гордън включи настолната лампа и седна на кушетката. Мълчеше, но сбърченото му чело и напрегнатите му очи показваха загрижеността му.
Хълцането на Барбара отново заглуши думите й. Лий успя да долови „Илиз“ и „прозорец“, но останалото разкриваше само страха, шока или ужаса на сестра й.
— Не мога да те разбера, миличка. Опитай да се успокоиш — дълбоко си поеми дъх, после бавно го изпусни. Така, можеш да го направиш. Овладей се. Спокойно. Дишай. Не забравяй да дишаш. А сега ми кажи какво се е случило с Илиз. Ранена ли е?
— Тя… Тя… — Барбара като че ли се мъчеше да овладее поредния пристъп на хълцане. — Не. Не. Не е ранена. Не е ранена.
— Чудесно. Тони добре ли е?
— Тони… Тони е добре.
— И никой не е пострадал, така ли?
— Не. Никой. Но малко оставаше да…
— Вкъщи ли си?
— Да. Да. Децата най-после заспаха. Надявам се, че спят. Накарах ги да се преместят в мазето. О, Лий, мислех, че сме го преживели. Мислех, че се е свършило. Но сега пак се започна. Едва не я застреляха, Лий — едва не застреляха моята Илиз. — Барбара вече се бе овладяла, но от време на време дълбоко изхълцваше. — Тя седеше на дивана и гледаше телевизия. Куршумът мина на петнайсет сантиметра от главата й. Петнайсет сантиметра…
— Кой стреля?
— Ония проклети Бели царе — гневно отвърна сестра й.
— Значи гангстерите пак преследват Тони, така ли?
Гневът се превърна в отчаяние.
— Какво да правя? Какво да правя?
— Разкажи ми всичко.
През следващите няколко минути Лий внимателно слушаше разказа на Барбара. Както вече знаеше, преди по-малко от две години Тони, тогава на четиринадесет, бе отказал да влезе в предвожданата от иранец банда на име Ятаганите, която въртяла търговията с дрога в неговата гимназия. В резултат прозорците на десетгодишната кола на сестра й бяха простреляни на отбивката пред дома им. За щастие по-нататъшните усложнения бяха предотвратени от поредната „улична чистка“ на кливландската служба за борба с наркотиците, която бе прибрала повечето от Ятаганите в затвора.