— Такива изгаряния зарастват бавно.
Лий погледна през прозореца.
— Не знам дали мога нарочно да го причиня на някого.
Грийн стисна ръката й.
— Няма да се наложи — каза той. — Знам как се чувстваш. Просто трябва да заведеш сестра си и децата в някой мотел — и да я убедиш, че трябва да остави нещата да се поуспокоят за ден-два. Просто ги дръж далеч от къщата. Аз ще се справя с останалото.
— Това не те ли безпокои?
— Не — отвърна Гордън и отново стисна волана с две ръце, за да завие на юг към магистралата. — Лий, когато са извадили пистолет и са го насочили срещу семейството ти, ония бандити сами са започнали играта. Няма да си изгубя съня, ако бумерангът се върне при тях. Дали ще пострадат? Дали ще убием някого? По дяволите, надявам се. Ти не си ли съгласна с това?
— Като че ли не мога да се насиля да призная пред самата себе си, че изпитвам такива чувства — промълви Лий. — Което обаче не значи, че не ги изпитвам.
— Щях повече да се безпокоя, ако не се чувствах така — рече Грийн. — Всеки, който плаши до смърт едно деветгодишно дете, размахва пистолет пред лицето на тийнейджър и всява такъв страх в семейство, което на никого не прави зло, си е заслужил възмездието. Нали? Нали? Застрашен е целият свят на Барбара.
— Да.
— Тогава хайде да не се преструваме — онова нещо в каросерията зад нас е оръжие и ние отиваме там, за да отвърнем на удара. — Гласът му омекна. — Но щом искаш, ще го направя сам. Няма нужда да идваш с мен. Можеш да останеш тук.
— Не — каза Лий. — Карай по-бързо. Но спри да говориш. Искам да продължа да се преструвам още няколко часа. Искам още мъничко да запазя илюзиите си.
Отново започнаха да разговарят на север от Брънзуик. Когато стигнаха изхода за шосе 20 и Кливланд Хайс, вече имаха план. В основата му лежеше решението да скрият от Барбара истинската причина за посещението си и по този начин да й осигурят алиби, което да я защити от последствията от техните действия.
Паркираха близо до диетологическата клиника в източен Кливланд, където работеше Барбара, и Лий й се обади.
— Барбара Тейър-Къминс, моля — рече тя и многозначително погледна Гордън, сякаш му казваше „Рубикон е минат“. — Благодаря. Барб, тук е Лий. Виж, използвах, че един приятел има път на север — само на няколко минути от теб съм. Не, просто искам да ти помогна с каквото мога. До колко си на работа днес? До шест? Добре, къде ще отидат децата след училище? Марджи е точно оттатък улицата, нали? Това е ужасно близо, ако гангстерчетата се върнат. Не, не е честно, въпреки че Марджи е проявила смелост, за да ти го предложи. Тя е нещо повече от добра съседка. Виж, имам мотелска стая в Мейфийлд Хайс. Можеш ли да излезеш, колкото да вземеш децата и да ги доведеш там? Ще ги гледам, докато си дойдеш от работа и после може да вечеряме заедно и да решим какво да правим. Не, още не знам номера на стаята. Но ще съм там преди теб. Добре, и аз те обичам.
След минута видяха от клиниката да излиза жена, която нервно се огледа и забърза през паркинга към очукана небесносиня кола.
— Тя ли е?
— Да — потвърди Лий и доближи ръка до контролната кутия на седалката. Кутията бе само с три бутона: за включване на генератора, реостат за активиране на Второто бебе и лост за насочване на колиматора към целта.
Колата на Барбара пое на юг и те я последваха. Височината на буса позволяваше на Гордън да се движи на няколко коли след нея. Това го безпокоеше най-много — семейството все още беше на улицата, а той нямаше представа къде са Белите царе и дали са достатъчно дръзки да нападнат посред бял ден. Всеки автомобил, който се приближаваше до небесносинята кола, представляваше потенциална заплаха. По време на краткото пътуване Грийн постоянно се изкушаваше преждевременно да активира Спусъка. Спираше го само почти пълната увереност, че това ще всее хаос и ще рани невинни хора.
Грийн се престрои във външната лента и продължи така, че Барбара да не може да го види, което едновременно не позволяваше на друга кола да заеме това място и му даваше възможност да наблюдава всички автомобили. Барбара зави по една еднопосочна улица — той я последва.
— Нейната пряка е ей там, отдясно — каза Лий.
— Включи генератора — нареди през зъби Гордън. — В случай, че някой чака колата да се появи. — Той спусна прозореца си, после завъртя волана и зави по Сийтън Роуд.
— Коя е нейната къща?
— Четвъртата отляво — онази бялата.
— Забелязваш ли нещо необичайно?
— Не.
— Продължавай да наблюдаваш — каза Грийн, като гледаше в панорамното огледало. — Надявам се, че се е обадила да предупреди децата.
— Явно — защото излизат. — На входа на малка кафява къща се появиха дребно момиче и висок тийнейджър и се затичаха през моравата към колата на Барбара.